За лечебната сила на стреса

Интервю за сп. Бизнес клуб, Февруари 2017 г.

Г-н Данев, каква е общата Ви оценка за икономическото състояние на България в условията на политическа нестабилност, както у нас, така и в глобален план?

Макроикономическото състояние на България е устойчиво, но при вглеждането внимателно в някои икономически параметри, ще отчетем, че тази устойчивост е незадоволителна. Достатъчно основание за подобно твърдение е, че все още България не може да възстанови кредитния си рейтинг отпреди колапса на КТБ, независимо от финансовия допинг от 20 млрд. лв. заеми и 7 млрд. лв. годишно помощ от ЕС. Все още България е в дъното на европейските класации – и по БВП на глава от населението, и по доходи (в т.ч. пенсии), и по ниво на образованието, и по свобода на медиите, и т.н., и т.н.

Всяка политическа нестабилност е стрес за икономиката, но много по-съществен е стресът преди всичко за управляващия елит и за административната кохорта. Стресът има, естествено, и своите икономически измерения – особено за търговските дружества, свързани с изпълнителната власт, и за всички, които са по целия цикъл на обществените поръчки – от откриването им, през спечелването им и изпълнението до отчитането и контрола по качеството на изпълнението.

В България през последните години държавните институции бяха принизени и обезличени. За да не съм голословен, ще припомня само, че България е парламентарна република, а Народното събрание беше унизявано многократно с непрекъснатите промени в намеренията или политиките под натиска на изпълнителната власт, с неявяването за парламентарен контрол на членове на кабинета, вкл. на премиера, и т.н. Самият парламент изпращаше непрекъснато сигнали към обществото за неустойчивост и колебливост, като системно не спазваше законовите и процедурни изисквания, гласувани от самите народни представители. Затова не е случайно, че именно Народното събрание е институцията с най-ниския рейтинг.

Гладът за власт се превърна в нагон. Показателно в това отношение беше и отнемането на пълномощията на Президента по контрола на службите.

На практика, ние се превърнахме в премиерска република. Намесата на изпълнителната власт беше много видима не само в работата на законодателната власт, но и в правораздавателната система, а това постави под съмнение конституционното изискване за разделение на властите. Примерите за това са много – от ставането на крака на Висшия съдебен съвет при втурването на непоканения министър-председател, през доносниченето с SMS-и отново до министър-председателя по текущата дейност на ВСС до прословутата реплика „ти сам си го (бел. ред.: Цацаров) избра“.

Решения от всякакво естество се вземаха практически еднолично. От пускането в експлоатация на болнично оборудване до запазване на работните места на чистачките на аерогарата. От изсичането на чинарите в Силистра до приемането на решение за 2 млрд. лв. за безвъзмездно саниране на частни имоти и т.н., и т.н..

Продължи 25-годишната практика за свръхцентрализация на бюджета и лишаване на общините от финансова свобода и самостоятелност при вземане на решения.

2015 и 2016 г. предоставиха огромни шансове на българската икономика. Първо, сериозният срив на цената на горивата, вкл. на всички енергийни продукти. Второ, събитията в Египет, Турция и Тунис, в резултат на които към България бяха насочени сериозни туристически потоци. Трето, събитията в Близкия Изток, които позволиха за година и половина българската отбранителна индустрия да реализира износ, безпрецедентен за последните 20 години. Четвърто, вливането (макар и частично) на 3,6 млрд. лв. изплатени депозити от КТБ, които влязоха в икономиката, увеличиха рязко оборотите и не случайно една значителна част от ръста на БВП е от повишено вътрешно потребление. Пето, стартирането на проекти, които можеха да са действително икономически обосновани, но се проведоха по социалистически наивно и са с голям корупционен потенциал. Чрез прословутия проект за санирането на сгради в икономиката бяха инжектирани сериозни по обем обороти (над 1 млрд. лв.) и косвено субсидирана заетост. Всички тези шансове бяха пропилени и не доведоха до един наистина сериозен ръст на БВП.

Ако е вярно твърдението на министър-председателя, че са събрани 2,8 млрд. лв. допълнително от спиране на контрабандата, това е практически почти целият ръст на БВП. Не е ясно къде трябва да добавим и очевидно реализираните 15% повече нощувки в туризма, както и 5-кратното увеличение на износа на отбранителната ни промишленост. Следователно, някъде в доказателствата нещо се къса. Ако твърденията за спрените контрабандни канали са верни, то и ръстът на икономиката не е следствие от нарастване на производството и от повишаване на обемите и ефективността на износа.

При неадекватното състояние на институциите съществува хипотеза, че политическата криза може да се окаже полезна за възстановяване на тяхната кондиция, след като отпадне централизираното блокиране на тяхната имунна система. При отсъствието на ефикасни механизми за контрол над корупцията по високите етажи блокирането на ролята на политиците за определен период от време може да допринесе за идентификация на обемите на корупция и дефиниране на механизмите за корупционно въздействие.

Така че, трябва да отчетем лечебната сила на стреса, защото дестабилизацията не носи само проблеми, но и възможности. Тук е съществено да припомня мисълта на Хенри Форд: „Неудачата това е просто възможност да започнем отново, но много по-умно“.

Какви са Вашите предвиждания за 2017 г.?

България икономически е свързана преди всичко с Европа, което ясно личи от структурата на българския износ. Затова случващото се в ЕС е с преки рефлексии върху българската икономика. Надявам се, че Европа ще успее да преглътне Брекзита и стартирането на националистични повеи в политиката на САЩ.

Интересен факт е, че министърът на финансите предвижда за 2017 г. по-нисък ръст на БВП от този през 2016 г. Следователно, той отчита, че шансовете от предходните години няма как вече да бъдат използвани през 2017 г. за развитие на икономиката.

Личната ми прогноза е, че ще продължат позитивните тенденции в туризма и в отбранителната индустрия, както и изпреварващото развитие на IT сектора. Допълнителен оптимизъм носи и очакването, че политическата нестабилност ще тушира корупционния натиск и институциите ще започнат да работят по-добре, а това ще даде нов шанс за българската икономика да постигне по-високи резултати.

По принцип, ме плашат такива силно интелектуални изказвания като „гласуване до дупка“, но от друга страна, ако дейността на служебното правителство бъде удължена във времето, лековитата сила на стреса може да има взривяващ (в положителен смисъл) ефект върху икономиката.

За голямо съжаление, политическата ни интелигенция не е дорасла до нивото на съвременните управленски подходи и съвременните нужди на обществото. Бурното развитие на дигитализацията води до необходимост от преразглеждане на икономическата политика, от постепенен отказ на държавата да се намесва в икономиката. Да се надяваме, че неимоверният глад за политическа намеса в икономиката може да бъде стопиран през 2017 г. дори и частично от политическата нестабилност.

Какви са препоръките Ви към българския бизнес в условията на политическа нестабилност?

Бих препоръчал на българския бизнес да се отърси от усещането, че всичко зависи от политиците и разпределението на обществените средства. Напротив – всичко зависи от активността и способностите на самия бизнес. Спомнете си как в Белгия нямаше над 500 дни правителство и, въпреки това, икономиката на страната не пострада по никакъв начин от тази политическа нестабилност. Така че, ако се сбъднат заканите на политиците, че ще има избори до дупка, означава, че пред българския бизнес, в противовес на разума, се откриват не лоши хоризонти.

Какво би се случило с еврофондовете след идеите ЕС да се раздели на зони в зависимост от степента на развитие?

Единственото, което се знае със сигурност е, че през 2020 г. фондовете на ЕС ще бъдат насочени само към европейски проекти и ще отпадне разпределението на средства на национално ниво. Т.е. ще се прекрати националното разходване на европейските фондове, което се ползваше от изпълнителната власт като основен инструмент за влияние – и върху бизнеса, и върху медиите, и върху местната власт, и върху обществото като цяло.

Пред мен винаги седи въпросът дали финансовият допинг е полезен за българската икономика, тъй като голяма част от бизнеса и местните власти бяха разглезени и мислеха, че непрекъснато трябва да получават безвъзмездни средства, които не трябва да се връщат. Планът Юнкер доведе до леко отрезвяване и показа колко е неподготвен българският бизнес и управленски елит за усвояване на небезвъзмездни средства, дори при преференциални условия. България е единствената страна в ЕС, която няма одобрени за финансиране проекти по Плана Юнкер, и основна причина за това е, че за българския бизнес и за управленския ни елит се оказа неатрактивно участието в инвестиционни схеми, при които взетите средства подлежат на връщане.