Каква е оценката ви за икономическата политика на правителството през изминалата 2010 г., как приемате твърдението на финансовия министър Симеон Дянков, че това е една успешна година и че сме следващите след Естония, които ще влязат в Еврозоната?
Негативното развитие на икономиката ни се дължи на три основни фактора – лошото икономическо наследство, влошената международна финансова и икономическа ситуация и неумението на правителството да управлява добре икономиката. Що се отнася до лошото икономическо наследство – нито едно от предходните правителства от 1997 г. насам не успя да овладее бурното развитие на спекулативни отрасли в икономиката. Имам предвид строителното предприемачество, търговията с недвижими имоти, финансовото посредничество, включително нахлуването на огромни капитали и банкови кредитни ресурси в тези спекулативни сфери, които не носят добавена стойност за икономиката ни. На практика се осъществи 13-годишна деформация на отрасловата структура на българската икономика. Ако говорим за растеж през тези 13 години, то той беше нездравословен поради недалновидното управление на икономиката ни. Нещо повече, през тези 13 години страната ни разви икономика, която е силно зависима ресурсно. Икономиката ни е сериозно уязвима от сътресенията на ценовите сътресения на международните пазари, тъй като произвежда основно продукти с ниска добавена стойност. Всяко колебание на цените на горивата и на основните суровини на международните пазари ни се отразява чувствително. Не можахме да изградим икономика, която да добави висока стойност на основата на внесения ресурс, а потребяваме суровини, без да ги преработваме дълбочинно. В резултат на това кризата в България ще е много тежка и продължителна.
Ще е? Тя не свърши ли „през април”?
Кризата не е свършила. Както казах, налице е икономика с деформирана отраслова структура, силно ресурсно зависима. Забележете, че продуктовата листа на България е твърде бедна и предимно с продукти с ниска добавена стойност. В допълнение на това през тези 13 години ние не можахме да капитализираме геостратегическото положение на страната, не можахме да развием пристанищата, не развихме аерогарите, железопътния транспорт… В резултат на това транспортните потоци, на които им се налага да минават оттук, ни заобикалят. Това е лошото наследство и ние продължаваме да черпим негативи от него. Привлякохме отвън спекулативни капитали, които сега се изтеглиха, и затова говорим за влошена ликвидност в икономиката. Нетният дълг на страната ни рязко намаля, защото банките върнаха спекулативно насочените заемни средства на чуждите банки. Говоря за нетната задлъжнялост, не за държавната задлъжнялост. Всичко това, за съжаление, беше допълнено от гафовете, които направи новото правителство. Имам предвид на първо място погрешно дефинирания приоритет на държавата да влиза в ERM 2 и в името на тази цел да провежда политика за постигане на нулев бюджетен дефицит. Това решение беше взето под въздействието на определени бизнес кръгове – имам предвид кръга „Капитал” – които настояваха да влезем в ERM 2. После се отчете, че постигането на касов нулев дефицит е грешка, която не донесе нищо друго, освен че се източи ликвидността на икономиката. А реалният бюджетен дефицит нарасна вследствие на тази погрешна политика, което съвпадна с кризата в Еврозоната. Тази стратегическа недалновидност имаше крайно неблагоприятен ефект върху бизнеса и населението, тъй като на практика всички негативи се прехвърлиха върху тях. Държавата не пое върху себе си част от негативите, както направиха редица други страни, които подпомогнаха по един или друг начин индустрията и бизнеса. Индикация за деформираната структура на нашата икономика е фактът, че в момента крехкото възстановяване се дължи предимно на експортно ориентираните отрасли. Това означава, че започва отраслово преструктуриране на икономиката. Всички спекулативни отрасли, които бяха нездравословно раздути, започват да затихват с всички отрицателни последици от това, включително драматично намаляване на работните места. Само за 2009 и 2010 г. работните места намаляват с около 12,5%.Тоест започваме трудния процес на лекуване на влошената отраслова структура на икономиката от последните 13 години.
Кои ние, не направи ли това кризата?
Кризата е катализатор за оздравителните процеси. Това е естествено явление. Не можем вечно да развиваме една спекулативно движена икономика. Вторият минус в политиката на правителството е, че не проведе очакваните реформи. Преди всичко силно необходимата административна реформа, която като че ли няма шанс да се осъществи, особено в условията на предстоящите избори. Блокирана беше приватизацията – няма нито една приватизационна процедура. Поддържа се монополизмът. В енергийния сектор не се осъществява необходимата либерализация, не бяха изпълнени и двата енергийни либерализационни пакета на ЕС, не се изпълнява и третият, чийто краен срок за влизане в действие е през март тази година. Държавата започва да се държи като търговски субект и да договаря търговски сделки. Има прекалено много държава във всичко. Тя, вместо да определя политиката, започва да води търговски преговори. Нещо повече, тя се намеси в автономни сфери като науката и образованието, национализира фондовата борса, национализира резерва от средствата на здравното осигуряване, национализира част от средствата на доброволното пенсионно осигуряване. На международната общност се изпращат сигнали, че при нас има все повече и повече държава. Да не говорим за новото предложение обществените поръчки да бъдат давани с предимство на държавни и общински предприятия. Ами дайте да направим всичко държавно и тогава нещата ще бъдат много ясни и точни. Освен това правителството не успя да овладее сивия сектор. Силно прокламираната борба с корупцията се провежда на принципа „експлоатация на страха”. Няма системни мерки. Видно е, че лобизмът в парламента се засилва. Налице е погрешна кадрова политика, която е част от корупцията. Не се търси отговорност. Например някой направи ли анализ по каква причина България не можа да продаде правата от Киото за 500 млн. евро или за 1 млрд. евро? Кой е виновен? Ако един частен бизнесмен направи грешка, той ще фалира. Къде е политическата отговорност? Джевдет Чакъров ли е отговорен или сегашният министър? Кой е виновен за назначаването на Калинка и някой направил ли е анализ какъв е финансовият резултат от този кадрови гаф? Кой е виновен и за другите кадрови „попадения”? Кой е виновен, че при лесно прогнозируемото двукратно покачване на цената на зърното България изнесе огромни количества зърно, а не закупи необходимите запаси, с които да успокои вътрешния пазар, и сега ще сме подложени на огромен инфлационен натиск?
Кой е виновен?
Този, който прави стандарти „Стара планина”. Тъй като България е силно чувствителна към измененията на цените на международните пазари, тя трябва да взима допълнителни мерки, за да блокира някои инфлационни тенденции, като тази, която наблюдаваме в момента по цялата хранителна верига. Не знам дали е въпрос на кадрова политика или на нещо друго – фактите говорят, че цял свят знаеше и всички икономически анализатори прогнозираха взривното покачване на цените на зърнените храни, а ние не. „Виденовите уроци” като че ли са пропуснати. Добре известно е, че след цената на зърното, следва цената на фуража, месото, яйцата, млякото и т.н… И това е ясно на всеки, но не и на хората, които управляват сектора.
Но управляващите твърдят, че вече сме излезли от кризата. В същото време има ръст на инфлацията, от което закономерно следва още по-сериозно свиване на потреблението.
Според мен ние вече сме стигнали дъното на икономическата криза. В момента се оттласкваме от него. Може да се говори за стабилизация и малък ръст, но достигането на нивото от 2008 г. ще бъде много бавно и трудно поради факторите, за които говорих. Забележете, почти няма свежи инвестиции в индустрията, услугите отиват силно надолу, индивидуалното потребление се свива, увеличават се спестяванията. Ясно е, че влизаме в капана на инфлацията, тъй като се покачват цените на основните суровини на международните пазари. Вследствие излизането на редица страни от кризата се очаква цените на петрола и на другите горивата да растат, което не може да не се отрази негативно върху икономиката ни. Всички тези негативи, разбира се, ще бъдат посрещнати от населението.
Заявихте, че държавата не помогна на бизнеса, за разлика от онова, което беше направено в Германия и САЩ. Какво трябва да предприеме правителството според вас?
Първо, да престане да одържавява всичко. Второ, да въведе електронното правителство, за което говорим от толкова време. Да минимизира административните разходи и да ограничи финансирането на привилегированите съсловия (МВР, армия). Един от големите негативи, които наследи това правителство, е деформацията в образователната система и ниското квалификационно равнище на българския трудов ресурс. Лошо наследство е и неумението да се използват евросредствата. В това отношение не виждам решителен прогрес. Когато се правят съпоставки, е по-добре да се правят сравнения с други новоприети членки на ЕС.
Повечето от нещата, които изредихте, бяха записани в т.нар. антикризисни мерки на правителството.
В голямата си част антикризисните мерки не бяха изпълнени. Нито има административна реформа, нито има електронно правителство. Няма и да има скоро. Пенсионната реформа, която направиха, е палиатив, който не реши много сериозния проблем с ранното пенсиониране. Не беше решен и другият гигантски проблем на държавата – 1 млн. и 800 хил. души не плащат здравни осигуровки, но консумират здравни услуги. Не се извърши предвидената приватизация, не се реализираха основната част от мерките, насочени към стимулиране на икономиката.
Как стои въпросът с държавните задължения, издължи ли се държавата на бизнеса?
Все още длъжници на бизнеса са общините и редица бюджетно финансирани институции. Държавата се издължи частично, с големи закъснения и с не малък дискаунт. Освен това тя не изпълни друго свое задължение – да даде данъчна ваканция на фирмите, към които има неизплатени задължения, за да не бъдат те санкционирани, ако не са извършили своите данъчни и социални плащания. Това не беше изпълнено, въпреки че беше записано в антикризисните мерки.
Високият ръст на износа дава най-много основания на финансовия министър да говори за излизане от кризата и ръст на икономиката. Доста анализатори обаче твърдят, че този ръст е кух и е свързан с точене на ДДС. Каква е вашата информация?
Това е първият показател за възстановяване на индустрията, а не на спекулативно развитите отрасли. Но това развитие също трябва да се анализира. Увеличението на износа е възможно да е резултат от няколко фактора – увеличени цени, увеличени физически обеми, нова продуктова структура, нови пазари, данъчни нарушения и т.н. Държавата трябва да направи внимателен анализ за това износът на кои продукти е увеличен – колко милиона тона зърно са изнесени и на каква цена, колко тона петролни продукти са изнесени и на каква цена, колко рафинирана и нерафинирана мед е изнесена и на каква цена… Нашите анализи показват, че немалка част от този ръст се дължи на повишените международни цени, а не на физическия обем на износа.Например, докато миналата година петролът беше 70 долара за барел – знаете, България е голям износител на петролни продукти – сега барелът струва 92 долара, но физическият обем на този износ не е по-голям. Медта беше 2000 долара, сега е около 8000 долара, но обемът не е различен. Черните метали бяха около 200 долара, сега са около 400 долара и пр. Върху увеличените стойностни обеми трябва да се отчете и влиянието на девалвацията на еврото. Що се отнася до точенето на ДДС, този проблем не е толкова драматичен. Ако говорим за някакъв ръст там, той е в ограничени рамки. Всяка криза генерира сив сектор и това е нормално, защото затрудненията за бизнеса и населението водят до това, че всеки иска да укрие определени данъчни и социални плащания. Но правителството не успя да овладее сивия сектор. През 2010 г. по експертни оценки той е нараснал с около 18 на сто.
Как ще коментирате в тази връзка актуалния скандал за контрабандата?
Естествено, че когато качваме акцизите на определени стоки, те стават силно атрактивни, тъй като нормата на печалба при контрабанда се увеличава значително. Колкото по-висок е акцизът, толкова по-голям е натискът на контрабандата. Освен това в България има една особеност, която липсва в повечето европейски страни – при нас освен акциз има и ДДС. Тоест освен акциза нормата на печалба нараства и с прилагането на ДДС. Аз трудно мога да дам експертна оценка на този проблем, тъй като не познавам достатъчно добре материята – при нас достига противоречива информация за това какви са обемите. Това, което виждаме по улиците с цигарите и алкохола обаче, е достатъчно красноречиво. Не е очевидна измамата при горивата, но изглежда там е най-голямата част от контрабандата. Ако е вярно твърдението, че съществени търговски структури участват в контрабандата, това е пагубно за икономиката. Най-доброто решение е електронизация. Но какво се прави на практика? Нали преди една година свързахме митниците с данъчната администрация – къде са свързани? Още преди 4 години Българската стопанска камара предложи всички касови апарати да бъдат свързани с НАП. Едва през последните месеци виждаме някаква реакция на държавата в това отношение с предприетите мерки за свързване на касовите апарати на бензиностанциите с НАП. Държавата можеше да го направи още преди години, но това е част от съпротивата на някои среди, защото по този начин ще се ограничат част от механизмите за корупция. Като казвам държавата, разбирайте средното административно равнище.
Между другото, когато през пролетта избухна скандалът между вътрешния министър Цветан Цветанов и шефа на митниците Ваньо Танов, едно от твърденията беше, че причината е именно в свързването на колонките на бензиностанциите с НАП.
Какво да ви кажа, какво очаквате от мен да ви кажа?! Да, трябва да има електронна връзка, трябва да има следене с GPS системи на всички превозни средства, които пренасят петрол, трябва да има по-модерна система за мерене на горивата, които влизат в страната ни. Самите ние сме го предлагали неведнъж.
Какви очаквате да бъдат резултатите от изпълнението на бюджет 2010?
Очакваме приходната част да е значително по-ниска от планираната. Няма да бъде изпълнен ръстът от 0,7% на БВП, безработицата и инфлацията ще са по-високи, отколкото очаквахме, независимо от това, че бюджетът беше актуализиран само преди 6 месеца. Изразяваме определени съмнения и в изпълнимостта на бюджет 2011. В никакъв случай не приемаме, че е възможно да бъде постигнат ръст от 3,6% на БВП.
Споменахте за един от грешните приоритети в началото на мандата на това правителство – влизането в ERM 2. Как оценявате възраждането на този приоритет в контекста на последвалата криза в Еврозоната?
Влизането в такива клубове при всички положения е полезно за България. Българската икономика отбелязва прогрес само тогава, когато външни институции ни налагат определени ограничения. България тръгна добре, когато МВФ наложи валутен борд в страната ни, когато станахме член на НАТО и на ЕС. Тъй като нашият политически елит не може да излъчи правителство, което да управлява устойчиво и успешно икономиката и страната, е по-добре да имаме повече ограничения. Влизането ни в подобни клубове, които са затворени и в които има твърди правила, е винаги полезно. Но решението за ERM 2 трябва да се вземе след внимателна оценка на актуалната финансово-икономическа ситуация у нас.
Споменахте новия закон за обществените поръчки, който се подготвя в момента. Какви са опасенията ви?
Това е следващото прокорупционно и прокризисно решение. Не знам откъде дойде тази идея. Явно отново е рожба на администрацията, защото едва ли е нормално една самоопределила се като дясна партия да има подобна политическа нагласа за все повече държава в икономиката. Искането е да се възлагат без търг обществени поръчки на държавни и общински фирми, т.нар. „ин хаус поръчки”. Това вероятно е възможно в държави с друг манталитет и култура на управление, но е неудачно за една страна, в която корупцията е част от всекидневието. Това означава, че всяка община може да си създаде собствена фирма, за да изпълнява своите обществени поръчки. „Информационно обслужване” спечели всички конкурси на Министерството на финансите, защото е тяхна фирма, а всъщност нямаме електронно правителство. Това, което правим, не е на необходимото равнище, защото няма реална конкуренция и реален сблъсък на интереси. Сега предложението е да създадем условия да предоставим всички обществените поръчки на държавни или общински структури, което означава, че цялото публично разходване на средства ще бъде насочено пак към самата държава. Тоест пак правим комунизъм. Пазарното виждане е, че колкото по-малко държава има, толкова по-просперираща ще бъде икономиката. Държавата трябва да прави политика, а не търговски сделки, не да договаря и да национализира, да хули инвеститорите и да не приватизира.
Нормално е от страна на бизнеса да излиза с такива твърдения. Какви възможности за въздействие имате обаче и как ги реализирате? Явно разговорите ви с правителството не са особено конструктивни?
По отношение на някои от инструментите, които предлагаме, има определена чуваемост. Така например управляващите взеха под внимание немалка част от нашите предложения и ги включиха в антикризисните си мерки. По-важното е, че след това нищо не беше изпълнено. Какъв е нашият начин да въздействаме оттук нататък? Записват го, има решение на Министерския съвет и не го изпълняват. Какво очаквате да правим – митинги, стачки…? Нашият единствен инструмент е диалогът и опитът за създаване на обществено мнение. И изборите – веднъж на четири години. Постепенно общественото мнение принуждава държавата да взима определени решения. Драмата е, че след като бъдат взети, голяма част от тези решения не се изпълняват.
С Божидар Данев разговаря Димитрина Чернева
