– Разделението между служителите с висока и ниска квалификация се задълбочава. Все повече професии изчезват, тъй като няма необходимост от тях. Ще се задълбочи и заплащането между младата и старата генерация. Хората без дигитална култура, без английски език отпадат по естествен път от групата на добре платените професии. Знанията се намират в интернет и идват основно на английски. Дигиталните технологии трансформират икономики и общества и създават нови предизвикателства. Неслучайно 43% от работната ръка в САЩ не е обвързана пряко с работното място и с трудови договори. Това са големите предизвикателства, с които трябва да се съобразяваме, защото светът е тръгнал натам.
– Преди ден на конференция в София говорихте и за сериозен ръст на споделената икономика. Как това променя икономиката?
– Споделената икономика расте експоненциално. Давам ви пример с числа – капитализацията на Uber беше 1,2 млрд., сега е 18 млрд. и се очаква в близките години да достигне 130 млрд. Тук говорим за нов морал и етика на хората. Заобикалят се регулации, това означава, че и държавата трябва да се адаптира към мощта на комуникацията. Тя създава нови възможности и стимулира обществото към икономическа активност.
– България чрез транспортното министерство се опитва да регулира споделеното пътуване. Това ли е адаптацията на държавата?
– Не приехме Uber, имаше голяма атака срещу споделеното пътуване. Това са абсурди. Не можем да се борим с технологичния прогрес. Дигитализацията променя отношения. Свободата ражда комфорт, но и друга култура. Тази свобода е развитието на комуникациите, които трансформират човечеството, и това е невъзвратим процес, независимо от опитите на политици да налагат регулации. Как ще спреш интернет платформи за споделена икономика, които вече имат милиардни обороти с предлагани продукти – от замъци до обикновени квартири? Положително явление е, че този тип бизнес набира скорост и в България.
– Заговорихте за типове бизнес. А кои сектори според вас имат потенциал за развитие и как това влияе на пазара на труда?
– IT секторът “лети”. Освен това може би за първи път тази година произведенията на машиностроенето, преди всичко електрониката, излизат на първо място в износната листа на страната. Започваме да скъсваме с досегашната ни настройка за суровинен износ, което означава, че интелектът в износа започва да надделява. Младите ще обърнат разбиранията за икономика в България, защото голяма част от тези хора, които в момента са в IT сектора, имат коренно различни изисквания към образователната система и си образуват собствени академии и образователни институции. Те не искат това, което предлага държавното образование, а правят свое, което е нужно на пазара на труда. Забележете, това интересно явление, което никой не анализира – Софийският университет, който е №1 в световните класации от българските висши училища, не може да набере кандидати. Приема студенти по право с трети или четвърти прием, докато в платени университети като Американския университет и Нов български са попълнени всички места. Причината е, че обучението е базирано на пазарни принципи.
– Защо се кандидатства държавна поръчка, при положение че в момента не се търсят прависти?
– Защото автономията на тези учебни заведения, гарантирана от закона, на практика е автономия на консервативното мислене на преподавателите. Искат да запазят работните си места. Те не са съобразяват с гигантските структурни промени в българската икономика и това, което предстои. За съжаление дефектите на тази автономия навлизат и в науката.
– Изпратихте позиция до българските институции да се прекратят сливанията на почивни дни. Колко голям проблем за бизнеса са дългите почивки, налагани от държавата?
– Трябва да се спазва календарът. Никакво сливане на празници и никакво преместване на празници в събота или други неработни дни. С тези непрекъснати сливания се създават огромни проблеми на бизнеса, тъй като никога работниците не се натоварват ефективно в дните, които се отработват. Дългите почивни дни нарушават и трудовите навици, особено в определени производства, прекъсват отношения с институциите.
– От години бизнесът посочва бюрокрацията и липсата на реформи в администрацията като основен проблем за икономиката на страната. Какво се промени в това отношение?
– Администрацията не намалява и не разбирам нежеланието на управляващите да използват международния опит. Говорим за електронно правителство. Една Естония го въведе за шест месеца. Вземете го наготово. Викнете тези, които са го правили. Изразходваме ресурси и на изхода няма нищо. Агенциите, които трябва да участват в този процес, са се превърнали не в институции, които обслужват хората, а в приходни агенции на бюджета. Защото тази администрация трябва да се храни. Ето ви пример – администрацията на Министерството на здравеопазването през 1988 година е била от 183 служители и нямаше здравна каса. В момента в министерството работят над 400 човека, има шест агенции към него и 2500 служители на здравната каса при 7 милиона население сега в сравнение с 9 милиона през 1988 г.
– Кога виждате оптимизация на държавната администрация?
– Младото поколение, включително с помощта на социалните мрежи, ще изрине всички тези чиновници, тази неадекватна администрация, която не може да реагира адекватно на промените в обществото. В рамките на няколко години това ще стане. Същото ще стане и в Европа. Самият факт, че загиват професии, говори същото. След няколко години бъдете сигурен, че 90% от преводачите няма да са необходими. Всичко ще се превежда машинно. Вече има преводачи на художествена литература. Тежката преводаческа дейност се извършва от машините. За какво са ви счетоводителите, когато всичко се върши от електронни системи. За какво са ви тези хора, които правят юридически справки по данъчните закони и тълкувателните решения на съда. Всичко ще бъде автоматизирано. Като общество младата генерация вече показва, че е готова за тази промяна. Все повече компании и академии не се интересуват от дипломи, а от умения. И ако ги нямаш, работодателят не го интересува с каква диплома си. Интересува го можеш ли да вършиш нещо, или не можеш. Разделението в обществото ще расте. Ще има все повече и повече богати хора и такива без умения и компетентности ще вършат тежката ежедневна работа. За голямо съжаление знаем кои хора не желаят да се образоват и това има етнически привкус. Държавата не желае да се справи с този проблем. Европа не желае да се справи с този проблем.
– Това ли е един от големите проблеми на страната?
– България има три огромни проблема, за които никой не иска да говори – демографски, експорт на човешки ресурс на страната и недостатъчно бързо адаптиране на държава и общество в развитието на технологиите. За да консумираш свободата, ти трябва култура. Огромната бюрокрация и тихата съпротива пречи да бъде въведено електронно правителство. Това е начинът, при който се запазва определено статукво. Предимствата на поста в определена институция се използват за лични цели. Технологиите и данните са новият петрол и всеки, който ги използва добре, ще върви напред.
– Като говорим за регулации, не мога да не ви питам за напрежението между бизнес и синдикати за осигурителните прагове. Вие отказахте да участвате в преговори, сега на какъв етап са нещата?
– Развитие няма. За първи път имаме един успешен бойкот на бизнес организациите и не участваме в преговорите за минималните осигурителни доходи. Убедени сме, че този инструмент е ретрограден – факт, който беше подчертан от Световната банка, Международния валутен фонд и Европейската комисия. Защо е тази институционална и синдикална глухота? В България постоянно се опитваме да реформираме неща, които самите ние сме деформирали. Осигурителните прагове, за които синдикатите твърдят, че осветляват икономиката, са индулгенция за хората, които крият осигурителните си вноски. Голяма част от работниците и работодателите не плащат реални осигуровки. Защо? Защото нямат икономически интерес. Нямат интерес дори да увеличават своя принос в осигурителната система. Когато пенсионната система бъде така реформирана, че да бъде атрактивна, работникът ще притиска началника си да му плаща по-високи осигуровки, а работодателят ще бъде заинтересован да поддържа сериозна вноска, която да създаде възпроизводство на трудовия ресурс.
– Сега какво ще се случи с осигурителните прагове?
– Правителството ще вземе решение. То се е бронирало с нормативни възможности да взема еднолични решения. Такива механизми няма в нито една европейска страна. Казвал съм го и преди, България е социален анклав, а депутатите генерират нови и нови закони и това ражда все повече деформации.
– Какви са вижданията ви за бюджет 2017?
– Изненада ни бюджетната прогноза за три години, която се разминава сериозно с това, което управляващите заложиха – да не бъдат пипани данъчни плащания. В бюджетната прогноза от 2017 до 2020 г. е заложено всяка година да нарастват осигурителните вноски. Само преди година вече бившият социален министър Ивайло Калфин говореше колко успешна е пенсионната реформа и коя година ще бъде напълно самостоятелна. Ние сме маргинална икономика, с маргинален бюджет. Въпросът е той да бъде изразходван разумно и да постига цели. Да сте видели в мотивацията на бюджета да са посочени конкретни цели и индикатори. Примерно средствата, които ще бъдат вложени в транспорта, ще повишат средната скорост на влаковете с 30 километра. Проста цел. С повече пари за здраве ще бъдат намалени раково болните. Ще бъде намалена детската смъртност, битовата престъпност… Трябва да има показатели, чрез които обществото може да следи как се изразходват тези пари. Ние, като бизнес, не сме убедени, че те се разходват ефективно. Не казвайте какво сме направили, а сравнете за това време другите какво са постигнали. Да, построили сме пътища, но вижте за това време какво е построила една Хърватия.
– Ще постигнем ли по-високо качество на живота, г-н Данев?
– Икономиката е в добра кондиция и съм оптимист, че това ще се отрази по-осезаемо и на качеството на живот в страната. България е едно прекрасно място както за лична реализация, така и за бизнес.
