Политико-икономическата корупция и „пазарът на влияние”

„Търговията с влияние” се превръща в дълбоко смущаващо явление на обществено-икономическото ни развитие. Няма съмнение, че тя е хранителна среда за развитие на политико-икономическата корупция. Все повече се утвърждава убеждението в нацията, че пари се печелят, че богатство може да се натрупва основно чрез „търговия с влияние”, а не чрез полагане на полезен за обществото труд. Ако се направи бегъл преглед на 100-те най-богати българи, може да се види, че много малко от тези хора са постигнали финансовия си успех благодарение на пазарното признаване на труда в неговите различни измерения.

Тази все по-разширяваща се деформация в ценностната система на хората постепенно притъпява желанието им да се образоват, да придобиват знания и да развиват трудови навици. Сервилността пред лицата, продаващи „влияние”, вече не е подценен вид спорт и той постепенно придобива национални измерения. Ако се изпитва срам от подобно явление, може да искри надежда за промяна в обществените отношения.

За съжаление, обогатените от „търговията с влияние”, в т.ч. и част от политическият елит, като че ли имат все по-малък респект от мнението на обществото, а и самото то все по-малко реагира. Нараства цинизмът в човешкото общуване, а неговото най-ярко проявление е във властта и богатството. Драматичното е, че в голямата си част тези иначе ценностни хора, ползващи придобивки от „търговията с влияние”, блокират интелекта си и насочват уменията си към поведенческа култура на подражание и клиентелизъм.

Подражанието придобива гротескни размери, като елемент не само на поведение, но и в мутиране в наподобяващ външен вид. Драматичното е, че не малка част от младите хора копират тези поведенчески модели и моралната им диагноза може да се определи като понижена емоционална интелигентност.

Главните индикатори за политико-икономическа корупция и за „търговия с влияние”, по които могат да се идентифицират активните лица в това явление в годините на прехода, могат да бъдат условно дефинирани:

1. „Кредитен милионер“;
2. Придобити активи от приватизацията (общинска и национална), вкл. в масовата приватизация, като притежава немалка част от акциите на придобитите дружества;
3. Получил концесии – общински и национални;
4. Получил обществени поръчки – общински, държавно-корпоративни, държавни, в особено големи размери;
5. Извършил замени на гори и други имоти (общински и държавни);
6. Спонсорирал партии, министерства, общини;
7. Финансирал делегации на партии, министерства, Министерски съвет, Народно събрание;
8. Облагодетелстван от променени правни норми;
9. Депозирал корпоративни, държавни, фондови и други средства в определени банки при неясни процедури;
10. Получил (закупил?) дялове или акции от проспериращи дружества.

Тези индикатори могат да бъдат постигнати пряко или косвено чрез юридически или други поставени лица. Положителният отговор на няколко от дефинираните индикаторни въпроси, дори и без количествени стойности, е достатъчно доказателство за принадлежност към съсловието „търговци с влияние”.

В „пазара на влияние” има две групи основни участници – „продавачи на влияние” и „купувачи на влияние”. В едно недеформирано, нормално правово общество, всички държавни структури – и структурите за борба с корупцията, и звената за икономическа престъпност, и прокуратурата, и правосъдието, не могат да са само наблюдатели, а трябва да имат своята активна позиция и съответни действия към двете групи участници в развихрената политико-икономическа корупция. Действията трябва да са насочени и към този, който е предоставил акции или дялове от  атрактивно дружество („купувачът на влияние”), и към този, който ги е получил при съмнителни финансови условия („продавача на влияние”), и т.н. към участниците от двете страни по всички десет индикатора. Това са действията, които могат да демонстрират на обществото, че участниците в тези структури не са играчи на „пазара на влияние”.

Профанизирането на обществената и икономическата обстановка се задълбочава със съпътстващите ни икономически явления – износ на наукоемките дейности от страната, износ на добавена стойност, които постепенно превръщат България в страната с най-ниска производителност на труда, най-висока енергоемкост и най-нисък стандарт на живот сред останалите страни от ЕС.

Трудно е да се оцени кое преобладава, къде е балансът в обществото – „търговията с влияние”, политико-икономическата корупция, организираната престъпност, сивотата в живота или творческото и градивното, почиващо на труда. Широко базирана оценка на тази дилема почива на факта, че негативните явления осъществяват икономически и морален натиск за разширяваща се емиграция на обществения интелект.

Пълзящо растящата неграмотност, интелектуалното и генетично обедняване на нацията се превръщат в основна опасност за бъдещото ни развитие.

Офицерите и почитателите на подлизурското здравомислене напрактика старателно изграждат капаните за блокиране на националното ни развитие и за потъпкването на националната ни гордост.

Пукнатините в съзнанието на всички хора, които сме свидетели и косвено разрешаваме „търговията с  влияние”, са толкова дълбоки, че вече има реална опасност да не могат да бъдат запълнени.

„Пазарът на влияние” има специфичната особеност, че при него всички търговци – и продавачи, и купувачи, са силно печеливши, силно губещо е само обществото!

***

Позволявам си да Ви представя мнението си по този проблем, защото го смятам за съществен и определящ за икономическото и общественото развитие на страната ни.