Пенсионната система се нуждае от по-малко привилегии и повече прозрачност
Проблемите с недостига на средства в НОИ, както и в осигурителната и пенсионната системи, са структурни и многолики, и са натрупани в последните 30-40 години. Всички реформи, които са правени в тези години, са палиативни и не решават основните проблеми на пенсионната система. И това е поради липсата на политическа смелост, електорални поклони и синдикален натиск. Без да ги подреждам по степен на значимост, ще посоча основните причини за нарастващия дефицит в бюджета на Националния осигурителен институт, който, по думите на министър-председателя, е в технически фалит.
Една от причините е, размерът на трансфера от бюджета за ранното пенсиониране на служителите на силовите министерства, при които средствата за осигуровки не са планирани като разход на ведомствата. Тук трябва да се обърне внимание и на още един детайл – този трансфер е крайно недостатъчен, защото ранно пенсионираните служители се пенсионират с 25 години трудов стаж и получават дълго време пенсии. За да се компенсират тези фактори, актюерските разчети сочат, че трябва да се увеличи размерът на осигуровките им с не по-малко от 10 на сто.
Другият момент е свързан с драстичното увеличение на хората, които получават пенсия за неработоспособност. Инвалидизираните достигат 400 000, а разходите за техните пенсии надхвърлят 1 млрд. лв. Тези, които получават пенсия за загубена работоспособност, „замърсяват“ трудовия пазар, защото трудно могат да бъдат освободени.
Към тези причини можем да добавим влошаващото се демографско състояние в страната, емиграцията, увеличаващия се сив сектор, както и намаляването на работните места. За последните 2 години работните места са намалели с 320 000, което на практика означава, че 320 000 българи не плащат социални осигуровки. Ако се направи груба сметка, ще се види, че броят на пенсионерите надхвърля броя на реално работещите в икономиката (в този брой не се включват онези, чиито социални осигуровки се плащат на база преразпределението на данъците). В реалната икономика, която създава добавена стойност, заетите са около 2 милиона души, а в страната има 2 400 000 пенсионери.
Ето и някои предложения за решения на проблема с дефицитите в НОИ.
Първо, да се преразгледа цялата система за пенсионно осигуряване и да се изключат от нея всички елементи от нея, които нямат характер на осигуряване и не са свързани с осигурителния принос на лицата.
Второ, трябва да се включат в бюджетите на всички министерства осигурителните плащания. Да се прекрати практиката по трансферирането на средства от консолидирания бюджет към бюджета на НОИ за осигуровки на държавните служители. Крайно време е всяко ведомство да плаща осигуровките за своите служители от бюджета си, както го правят работодателите.
Трето, трябва да се прекратят и всички привилегии на служителите на силовите министерства, които не работят на терен и няма реален риск за живота им. Много важно е да се инвестират средства в увеличението на пенсиите на ранно пенсионираните за сметка на обезщетенията (до 20 заплати), които им се изплащат, когато напускат или се пенсионират. Ако останат тези обезщетения при напускане или пенсиониране, то да се въведе принцип на отложено плащане при реализирани икономии в бюджетите на съответните министерства.
Четвърто, държавата трябва да прояви политическа воля и да направи внимателен одит на всички, които са получили пенсия за загубена работоспособност.
Пето, да започне плавно увеличение на възрастта за пенсиониране и на годините трудов стаж, необходими за придобиване право на пенсия, след като се извърши анализ на цялата осигурителна система.
Шесто, трябва да се увеличи и възрастта за пенсиониране на служителите, които ползват право за ранно пенсиониране. Те трябва, солидарно с останалите граждани, да поемат част от тежестта на реформата.
Седмо, в бюджета на НОИ да бъдат създадени два фонда – за ранно пенсиониращите се, и за онези, които упражняват първа и втора категория труд. По този начин много ясно ще се види колко се внася и колко се „изнася“ от системата, ще се постигне прозрачност на приходите и разходите.
Осмо, да се премахне таванът на пенсиите.
Девето, държавата да направи необходимото за повишаване събираемостта на осигурителните вноски.
За съжаление, голяма част от хората, които са допринасяли за осигурителната система, ще са в неравностойно положение спрямо онези, които пряко или косвено са ползвали привилегии. Замисълът на правителството да увеличава само минималните пенсии тласка икономиката в сивия сектор, защото се губи икономическата връзка между вноските, които служителите правят, и пенсията, която ще получат.
