Обещаните реформи закъсняват

в. Преса: Интервю на Мария КОСТОВА за реформите и диалога на правителството с бизнеса и синдикатите

Г-н Данев, изминаха първите 100 дни от работата на кабинета „Борисов 2“. Вашата оценка?

– Има положителни неща, но има и несвършени, дори негативни. Положителна е демонстрираната коалиционна култура, което доведе до политическа стабилност, а оттам и до финансова стабилност, което е от ключово значение за спокойствието на българския бизнес и за развитието на икономиката. Политическата стабилност позволи да бъдат отворени и европейските фондове. За първи път България влезе в официалния изказ на европейските ръководители, което е ново явление в националния политико-икономическия мир. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заговори за страната ни, за проблемите на големите енергийни проекти, включително за загубите на икономиката ни от спирането на тези проекти. Положителен момент е и публикуването на програмата на правителството. За първи път са формулирани конкретни цели и обществото може да следи дали те са постигнати. Когато говорим за управленската програма обаче, трябва да отбележим, че липсваше дискусия. Ако имаше дебати, тя можеше да се обогати и да се прецизира. Сред големите плюсове е известният успех в битката с контрабандата, за което можем да съдим по някои косвени индикатори. Управляващите демонстрираха и едно ново качество – способността си да ревизират собствените си решения при вслушване в препоръките на обществото.

– Кои са негативите?

– Това, което ме безпокои, е, че силно се деформира управленската практика. Някои предложения за промени в законодателството не минават по нормативно определения ред „Министерски съвет – Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) – Народно събрание“. Управляващите заобикалят социалните партньори, като прокарват чрез депутати проекти за нормативни промени, макар това да са предложения на министри.

– Визирате решението за пенсионните фондове ли?

– Има и други примери, но не те са най-важните, а принципът. Подобна практика винаги води до съществени грешки. Управляващите закъсняват и с обещаните реформи. Обявените реформи в енергетиката, правораздавателната, здравната, образователната система, както и в системата на сигурността и администрацията, се бавят. Особено ключови за бизнеса са реформите в енергетиката и в администрацията. Енергетиката е в дъното на икономическата пирамида. Създава се напрежение по цялата вертикала с това, че основни параметри са непрогнозируеми, предвид тежките ирастящи задължения на системата и неяснотата какъв е техният източник. Т.е. да реформираме енергетиката, означава не само да налеем средства, а да запушим пробойните в системата. Реформите в енергетиката са особено важни и в контекста на изграждането на eдинна европейска енергосистема. Реформата в администрацията ще намали рязко разходите и ще минимизира бюджетния дефицит. Не говорим за палиативно намаление с 10%, което е типично бюрократичен подход, а за системно решение. Не мога да не спомена и друг управленски дефицит. 2014-a беше година на природни и други стихийни бедствия. До настоящия момент държавата не излезе с позиция какви са причините и кои са виновниците.

– А проектите ни по плана „Юнкер“?

– Те са твърде незначителни – в размер на малко над 1 млрд. евро, за разлика например от една Полша, която има проекти за над 100 млрд. евро, Великобритания – за 170 млрд. евро, Хърватия – за повече от 5 млрд. евро, и т.н. Очевидно e, налице недостиг на идеи и бюрократично капсулиране. Цялото общество можеше да бъде включено, за да се генерират различни перспективни и качествени проекти. Освен това проектите са основно за инфраструктура, а липсват такива в областта на дигитализацията, за преодоляване на структурните проблеми в икономиката или свързани с бъдещето на Европа.

– Например?

– Такива структурни проблеми са противодействието на дефлационните процеси и спадът на инвестициите. Не може, когато има дефлация и девалвация на еврото, износът да ни намалява. Азбучна истина в икономиката е, че когато има девалвация, износът трябва да расте. Кои са причините при нас да се случва обратното? Структурни ли са, или са резултат от други въздействия? Една вероятна хипотеза са успехите в битката с контрабандата. Т.е. блокирана е активността на фирмите, които източват ДДС и акцизи, в резултат на което имаме намаление на фиктивния износ към трети страни. Така че един успех в дадена насока не само индикира крупни нарушения, но е и инструмент за лечение на дългогодишни порочни практики.

– След повече от 100 дни прекъсване и остра реакция на бизнеса НСТС се събра. Ще го бъде ли социалният диалог?

– Ще го бъде. НСТС е управленски и консултативен инструмент, който е припознат в цяла Европа. Ако няма дискусия, трудно можем да постигнем добри, да не говорим за перфектни решения. И най-умните хора допускат грешки, когато вземат решения в затворен кръг. На заседанието на НСТС вицепремиерът Ивайло Калфин си направи самокритика, че е допуснал грешка и че занапред ще има редовни заседания на съвета. Склонен съм да му вярвам – все пак му трябваше време да навлезе в една нова за него област, каквато е социалната политика.

– Четирите работодателски организации изненадващо оповестиха консенсусно писмо до вицепремиера Калфин с предложения за бъдещето на пенсионната система. Вашият коментар?

– Категоричен съм, че трябва първо да се постигне консенсус по базисните промени в пенсионната система и на тази основа след съответните разчети да се дискутират по-маловажните въпроси. Времето изтича, срокът е до 31 март, а вместо да се обсъждат наистина генералните въпроси, се дискутира по периферни теми. Например обсъжда се промяна на ставката и обхват на осигуряването, да се облагат или не пенсиите и т.н., а след разчети може да се окаже, че няма нужда от подобни промени. Сред базовите въпроси са тези за запазване на тристълбовия пенсионен модел, разграничаване на осигурителните плащания от тези с характер на социално подпомагане, нов модел на осигуряване на заетите в МВР, МО, и др. Необходима е и радикална промяна в системата за отпускане на инвалидни пенсии.

– Доста сериозни бележки имате и по проекта за промени в Закона за здравното осигуряване. Ще бъдат ли взети предвид, тъй като той вече беше обсъден в парламентарната здравна комисия?

– Ето ви пример за неспазване на нормативния ред и надменната управленска програма. Помолихме г-н Калфин да представи в парламента становищата ни от дискусията в НСТС. И синдикалните, и работодателските организации имаме консенсус по внесените промени.

– Какви са бележките ви?

– Основната бележка е, че няма уточнена стратегия за промени в здравеопазването, не се предлага цялостна концепция за реформа, а се правят предложения за частични промени. Втори генерален въпрос е, че съгласно този проект се променят функциите на осигурителната част на системата и тя се превръща във фонд, който купува услуги, а не заплаща услуги. Да не забравяме, че когато някой купува, придобива собственост. Не можем да приемем за целесъобразна покупката вместо заплащането на здравни услуги. Следващият генерален въпрос е кой ще финансира здравните услуги за неосигурените лица. Това е крупен проблем, който води до дефицити в бюджетите на лечебните заведения. Сега болниците дължат 420 млн. лв. и тази сума ще продължава да расте, ако проблемът не намери своето категорично решение.

– Да не забравяме, че НЗОК е финансова система.

– Да, а не инструмент за провеждане на социална политика. Друг важен въпрос е този за възстановяването на здравните права. Често явление е работещи в чужбина, достатъчно обезпечени финансово, да се връщат в България, за да си направят операция за 10 000 и повече лева. За целта плащат символична сума, възстановяват си осигурителните права и след операцията отново заминават и отново спират да плащат осигуровки. Държавата трябва да увеличи своя принос на входа на осигурителната система, за да стане равностоен осигурител. В момента държавата покрива едва 33% от вноските.

– Реагирахте остро, че тя иска да управлява НЗОК.

– Предлага увеличение на квотата си в Надзорния съвет (НС) на касата с още двама души. По този начин се одържавява управлението на публични средства – нещо, което вече сме изстрадали. Нормално е в една публична финансова система представителите на държавата да бъдат една трета, още една трета да са представители на бизнеса и една трета – на синдикатите, т.е. разпределението да бъде в зависимост от финансовия им принос. Трябва да има строги правила за избор на членове на НС. Пациентските организации например не би следвало да имат място в него, тъй като не представляват осигурители, а обикновено отстояват интереси на отделни корпорации или на пациенти с конкретни заболявания. Това реално са лобистки интереси. Тяхното подходящо място е в Контролния съвет, където да следят за ефективността на работата на касата. Учудвам се, че Реформаторският блок може да внесе такъв закон с тоталитарен дъх. Това е опит за превръщане на Надзорния съвет в обезличен орган, подчинен на здравния или на финансовия министър.

– Искат да наложат държавното виждане?

– Или виждането на определени личности. Да, ние вярваме на тези личности, но не знаем дали след три или седем години те ще бъдат отново министри. Системата трябва да бъде така постулирана и конструирана, че да не позволява субективни вмешателства. Да не забравяме, че в основата на демокрацията е децентрализацията и различието на мнения. В проекта за промени има и редица положителни неща, но като че ли негативните създават общия му облик. Не това са решенията за структурни изменения в здравната ни система. Предложените промени са палиативни и козметични – нужен е стратегически подход, ако искаме реално да излекуваме болното ни здравеопазване.