Николай Василев и Владимир Каролев за външния дълг, основни обсъждани въпроси

На 18 март се проведе втората сбирка на Дискусионния клуб по приложна икономика. Гостите Николай Василев и Владимир Каролев обсъдиха с аудиторията въпроса за новия дълг. Ето и някои от основните акценти в дискусията.

1. Какво е значението на ратифицираната от Народното събрание програма за емитиране на средносрочен дълг (MTN)?

– Споразумението с четирите банки има по-скоро технически характер и само по себе си не предизвиква безпокойство. Тревожното е, че създава предпоставка за по-лесно увеличаване на държавния дълг в тригодишен хоризонт, тъй като имплицитно допуска генерирането на бюджетни дефицити през следващите години.

2. Каква е връзката между публичен дълг и икономически растеж?

– Повишаването на публичните инвестиции и придружаващите ги бюджетни дефицити и съответно нарастващ публичен дълг са класическото кейнсианско „лекарство“ срещу рецесия. Популистките интерпретации на тезите на тази икономическо школа обаче пропускат да отбележат, че Кейнс препоръчва това „лекарство“ единствено като краткосрочна мярка.

– Историческите данни показват, че устойчивият и дългосрочен растеж се основава по-скоро на ниски нива на публичен дълг и свързана с това макроикономическа стабилност.

3. Защо в годините след 2009 г. България постоянно генерира бюджетни дефицити?

– Нереформираните бюджетни сектори са основни генератори на дефицит:

• Сектор сигурност – Министерство на вътрешните работи и Министерство на отбраната
• Солидарният стълб на пенсионната система
• Здравеопазването
• Политическите „съображения“ с оглед „купуване“ благосклонността на избирателите

4. Какви са факторите, които следва да доведат до провеждане на необходимите реформи?

– Общественото мнение – формира се от ниското ниво на публичен дебат и от недостатъчно обективните и професионални медии.

Политически сили – отсъстват готови за действия реформатори