Институции работят като приходни агенции, печелят милиони на гърба на бизнеса
– Какво поиска бизнесът от кабинета, г-н Данев?
– Българската стопанска камара предаде на премиера документ с 9 основни раздела, в които са разписани 48 предложения как да се подобри бизнес климатът – силно влошен в последните години. Индикатори са сривът на инвестиции и нарастващото бягство на капитал. За последните 3 години при инвестициите има драстичен спад от близо 80%. А през 2012 г. с 60% се е увеличил капиталът, който „избяга“ от България. Сринахме се и в международните класации по конкурентоспособност. За 3 години „потънахме“ с 20 позиции. И забележете, измежду страни също в криза. Така че, кризата не е извинение.
– Подредихте предложенията по важност или опитахте да сте изчерпателни?
– За нас най-важното условие да се развива икономиката е да има предвидимост. Държавата да е коректна при разплащанията. Поискахме, и имаме съвпадение с премиера, пълен преглед на регулативните режими. Предлагаме промени в административните такси. Имаме идеи как да се регулират обществените поръчки, което също се оказа във фокуса на вниманието на премиера. Настояваме за
ненамеса на държавата в пазарните отношения. Имаме предложения в сферата на данъци и осигуровки. Дадохме идеи за свиване износа на добавена стойност. Подчертахме спешната нужда от електронно правителство, като мощен инструмент срещу корупцията, пестящ време и разходи на бизнеса.
– Не крие ли опасности поголовното отпадане на регулаторни режими?
– Защо да бъде поголовно? И защо да крие опасности? Не сме поискали такива крайни решения. Поискахме пълен регистър на режимите, смекчаване на част от тях, премахване на незаконно въведените. Предложихме да има анализ на законите и където има изисквания, по-строги от европейските, да се направи корекция. Предложихме таксите по регулативните режими да паднат до по – ниски стойности, според записания в закон разходно – покривен принцип.
– Казах поголовно, визирайки това, че в режимите има елемент на контрол. Не е ли добре държавната регулация да се замени от браншова?
– Не, не винаги. Имаме различно мнение от това на избрани браншови и съсловни организации. Някои опитват въз основа на дадени им нормативно права постепенно да създават затворени общества и всъщност се превръщат в квазимонополни структури.
Опитът показва, че бързо и почти винаги, така нареченият контрол се деформира в подобни решения. Затова искаме пълен преглед на режимите. Настояваме софтуер да следи с каква скорост се издават, т.е. каква е привилегията някои да получават заветния документ по-бързо, други – по-бавно, а някои изобщо да не го получат. Против сме с подзаконови актове съсловни организации да налагат ценови или каквито и да е други квазирегулативни режими, които блокират конкуренцията в икономиката.
– Вие отдавна твърдите, че институции превърнаха таксите в източник на пари за поддръжка на администрацията си и за тлъсти премии. Идеите ви за тях?
– Много типичен пример е Aгенцията по вписванията, съответно Търговският регистър, която се е превърнала в приходна агенция. Годишно около 50 млн. лв. са иззети
от бизнеса, за да регистрира същите документи, предоставени на НСИ и НАП. Странен държавен рекет! Друг пример. Няма никаква логика различни общини или райони в големи градове да събират различни такси за една и съща услуга.
– Доклад на Световната банка хвана този парадокс. А и незаконни такси.
– Трябват регламенти за цената на „услугата“ за задължителните проверки, извършвани от държавни или частни контролни дружества, за какво ли не – от касовите апарати до смяна на сместа на пожарогасителите с по-скъпа. Не може държавни структури да проверяват качеството на продукта или услугата, които произвеждаш и да събират такса за това. По каква логика идват на проверка за чистотата на водата в басейна в хотела ти, и искат такса? Да не говорим за една от най-дискриминационните – такса смет. Освен че е противоконституционна, тя се превърна във втори данък, по-висок от
основния – този за собственост. С така формираната такса наказваме капиталоемките предприятия, вместо да ги стимулираме, А често с парите от нея общини финансират други свои дейности. Не може в един град да са плащали 2 млн.лв. за сметосъбиране, а след изгонване на съответната фирма – 700 хил.лв. А услугата една и съща. Това или
е корупция, или е разхищение на средства.
– Тревожи ли ви дефицитът на НОИ, изоставането на приходите за бюджета?
– Тревожи ни, естествено. Приходната част не се изпълнява. През 2012 г. като процент от БВП са събрани 4,7 млрд. по-малко, и то, забележете, независимо от увеличението на акцизите и на някои осигуровки. Ако няма балансирани приходи, няма смисъл да говорим за каквито и да било разходи. Тревожи ни и дефицитът на НОИ. Всъщност реалният дефицит е много по-голям от данните, станали публични. Погледнете приходната част в бюджета на НОИ и ще видите, че той идва от 2 млн. заети в реалния сектор, а приносът на другите 1,3 млн. заети е следствие на факта, че те получават заплати чрез бюджетно финансиране. Т.е. тежат на „клона на реалната икономика“. Големият проблем в осигурителната система са държавните структури със законови привилегии – МВР, МО, МП.
– Има ли бързи мерки за вдигане и на приходи, и на събираемост?
– Има достатъчно механизми, чрез които приходите да се подобрят. Голям резерв има в събирането на акцизи и мита. Друг резерв е с поглед към здравното осигуряване – добре се знаят дори ЕГН-тата на 1,2 млн. души, които не плащат здравни осигуровки. Ето един огромен потенциален приход за НЗОК.
– Правили сте много предложения до властите. Тези ще заработят ли?
– Десетки предложения са правени, наистина. Специално с този премиер обаче имаме диалог – още от времето, в което бе първо зам.-министър, а след това министър на финансите. Говоря ви за личността Орешарски – разумен, балансиран, компетентен човек. Той добре разбира, че трябва да решим проблемите на икономиката. Всичко останало – образование, благосъстояние, социална политика, са зависими от нейната ефективност. Очаквам премиерът да направи „привличането“ между администрация и бизнес възможно.
