Държавата ще финансира квотно само тези специалности, които са нужни на пазара на труда
Фокус: Господин Данев, какви изменения трябва да бъдат направени в Кодекса на труда, за да отговори той на икономическата среда в България?
Божидар Данев: Първото нещо, Кодексът на труда е приет през 1986 година, когато имаме коренно различни форми на собственост и коренно различни индустриални отношения. Както знаете, през 1986 година основният работодател е бил държавата и цялата собственост е била държавна собственост, индустриална собственост, почти цялата. При променените условия, каквито имаме сега, преобладаваща собственост е частна собственост. Явно е, че трябва да има други коренно изменени индустриални отношения. Освен това, в стария Кодекс на труда имаше атрибути и части, които повтаряха съветското законодателство, което е свързано и с планова икономика и с виждането, че запазването на работното място, не е свързано с уменията и с компетентностите на работника и служителя. Така че всички тези резки изменения, както в собствеността, така и в индустриалните отношения, би трябвало да доведат и до промени в Кодекса на труда. За съжаление, ние вече сме 24 години при новите условия и се задоволяваме с крепежи по закона.
Фокус: Защо досега не е променян Кодексът на труда?
Божидар Данев: Той е променян многократно, но са променяни определени членове, без да е сменена цялостната концепцията. Може би този въпрос трябва да го отправите към политиците, не към хората на бизнеса и хората на наемния труд.
Фокус: Кодексът на труда трябва да бъде изцяло заменен, така ли?
Божидар Данев: Когато няма възможност да бъде заменен изцяло, трябва да се направят някои решителни промени, а във всички случаи трябва да се отиде към цялостно написване на нов Кодекс на труда.
Фокус: Каква е позицията ви относно годишният отпуск по майчинство?
Божидар Данев: Тук не става дума само за годишен отпуск по майчинство. Говорим за годишния отпуск или отпуски, не годишни отпуски по майчинство. А говорим за отпуски, които могат да бъдат с дълга, голяма продължителност. Тук може да става въпрос, както за отпуск по болест, така и по майчинство. Отпуск, който забележете, се изплаща на основата на осигурителните плащания, т.е става въпрос за осигуряване. Докато допълнителният отпуск, който има или след болестта или след майчинството, както се изисква, да бъде платен от работодателя, обикновено отпуска, който плаща работодателя и то не само работодателя, а цялото предприятие и екипа плаща, който работи в него, е за възстановяване вследствие на положения труд. А за това време, в което е бил съответно човека в отпуска или за болест или по майчинство, той не е полагал труд в предприятието, за което да му се полага отпуск и ако има такъв желание на някой, да плати този отпуск, той не трябва да бъде за сметка на работодателя. Той трябва да бъде за сметка на някакви фондове и ако иска държавата да го плаща – да го плаща, но не работодателя, тъй като съответния служител или работник или работничка, или служителка не са полагали труд в предприятието и няма логика предприятието да плаща този допълнителен труд, за да се възстанови, където не е полагал труд.
Фокус: Във ваше интервю сте казал, че в Брюксел след 3-тият месец жената участва активно в работния процес, докато в България това се случва на втората година. Защо има такава разлика?
Божидар Данев: В цяла Европа максималният отпуск за майчинство е 6 месеца. В много от страните е до 3 месеца, така че не само в Брюксел, а говорим за цяла Европа, където няма по-голям отпуск от 6 месеца за майчинство. Защо е причината? Защото съвременните общества са преценили, че две години води до деквалификация на съответния служител и работник, и е много трудно той да възстанови своите умения и компетентности. Нещо повече, при съвременната динамика на пазара на труда, много бързо се променят изискванията за умения и компетентности, тъй като се променят технологично нещата и се променя изобщо начина, характера на труда става по-различен. Всяко откъсване от трудовият процес, води до деквалификация. Всички европейски страни са преценили, че откъсването, независимо по какви причини, не трябва да бъде повече от 6 месеца. Разбира се, има страни, в които е 3 месеца. Има страни, в които се дава възможност да се заплатят по-високо тези няколко месеца, в които е отпуска. Съществуват различни и гъвкави подходи, но едно ги обединява – никъде няма повече от 6 месеца. България е единствената страна, при която е 2 години, тоест 4 пъти повече, при най-тежки демографски параметри в страната ни.
Фокус: Има ли диалог, според вас между бизнеса и образованието? В каква степен той е ефективен?
Божидар Данев: Да, категорично. Категорично, в последните няколко месеца има засилен диалог между бизнесът и образованието. Вървим рамо до рамо по проблема на дуалната система, въвеждането на дуалната система. Образователните стандарти трябва да се доближат до професионалните стандарти, а не обратното, което е гаранция, че образователната система ще произвежда хора, които ще бъдат подготвени да могат да влязат на пазара на труда.
Фокус: Според Вас диалогът е ефективен, така ли?
Божидар Данев: През последните няколко месеца диалогът е ефективен. Сега ще бъдат направени решителни промени във финансирането например, на висшето образование. Това, което настояваме от години, че ще бъдат финансирани квотно само тези специалности, които са нужди на пазара на труда. Във всички останали специалности ще могат, срещу заплащане, да бъдат обучавани съответните студентите. Това, което е държавна поръчка, ще бъде квотна държавна поръчка, а не така, както беше досега –това, което се приема и всичко да бъде финансирано от държавата.
Фокус: Според вас какво трябва да бъде образованието, за да отговори на динамичната бизнес среда – тясно профилирано по специалности или по-общо?
Божидар Данев: Във всички случаи основното е доближаването до професионалните стандарти, изискванията на професиите. В страни като Германия, като Швейцария има пълно сливане на образователните и професионалните стандарти. Докато не постигнем това сливане, ще имаме разминаване.
Фокус: Защо безработицата в България сред младите и образовани хора расте?
Божидар Данев: Защото образователната система не подготвя хора с умения, квалификации, които изисква пазарът на труда.
Фокус: Може ли причината да бъде в това, че пазара на труда е твърде наситен?
Божидар Данев: Вижте, самият факт, че се задържат голяма част от хората на пенсионна възраст да работят, означава че няма квалифицирана работна ръка и хора, които имат умения, които да ги заменят. Затова ние предлагаме да се въведе дуалното обучение, да се подобри връзката между бизнеса и образованието, така че да отговаря на изискванията на пазара на труда, т.е, когато образованието да произвежда подготвени хора, да бъдат с „летящ” старт, за да влязат на пазара на труда.
Фокус: Много млади хора предпочитат образование в чужбина. Българските работодатели гледат ли на тези кандидати с предимство?
Божидар Данев: Зависи къде са завършили това образование и какви са амбициите на тези млади хора? Обикновено образованието в напредналите страни е с по-високи качество. Това е въпрос на конкуренция. От голямо значение е и личното израстване на съответния студент. Много съществено е да можем, да позволим да има доближаване. Българската икономика все още не е икономика на знанието. Не е и икономика на високите технологии. Така че изискванията към хората, които завършват не са на това равнище, които да кажем, може да има една страна с високи технологии, в които основната част на Брутния Вътрешен Продукт (БВП) излиза от сметка на високите технологии. Проблемът за излизането на младите хора навън, го има и в цяла Западна Европа – хората отиват да учат в университетите в Щатите, защото дават най-доброто образование в света. Това е конкуренция. Разбира се, самият факт, че в Щатите например, има така наречената „Бръшляновата лига” – 10 университета с високо качество и, който завърши тези университети, има огромното предимство да постъпи в най-добрите компании в света. Същевременно има няколко стотин университета, т. е. и между самите университети в САЩ има конкуренция . Такава конкуренция би трябвало и я има и в България. Едно е да си завършил Софийският университет, специалност „Право”, друго е да си я завършил в друг университет. Същественото при хора, които са завършили висшето си образование навън е, че те получават една езикова квалификация. Това е най-малкото, което те получават. Това е нещо, което изключително много липсва на хората, които завършват в българските университети. Те нямат езиковата квалификация, което означава една връзка в комуникацията.
Ива САПУНДЖИЕВА
