Дъното на Здравната каца
Заместник-председателят на Европейската комисия г-жа Георгиева неволно, но точно нарече държавния здравен фонд не „каса“, а „Здравната каца“, и призова да спрем да я „източваме“. Добра идея, но ще остане само призив, ако нямаме отговор наключовия въпрос: Как?
Готвената поредна здравна реформа не отговаря на този въпрос. Не става дума за дребна корекция на работещ осигурителен модел, за която трябват организационни мерки и усъвършенствани средства за контрол. Целият сегашен модел е негоден да работи, даже ако специалистите по здравен мениджмънт измислят най-съвършената система за нормиране, оценяване и отчитане на медицински дейности. Подготвяната нова здравна реформа е ретроградна, тя
продължава етатисткия модел,
без да търси дори икономическо решение. Етатизъм в случая значи пълен държавен монопол с принудително здравно осигуряване и търсене на начини за контрол върху достъпа до осигуряваните от държавата здравни услуги. В икономиката това се нарича „рациониране“, разпределяне извън пазара на общодостъпен ресурс чрез порции, които се поделят между нуждаещите по познатата от времената на война и комунизъм „купонна система“. Пари за финансиране на системата се събира поголовно от всички чрез данък, държавата организира производството на услуги, тя ги разпределя „според нуждите“, оценени по начин, наложен от същата държава. Рационирането е
икономика на дефицита,
то неизбежно създава дефицит на общодостъпната услуга и паралелен пазар, където „безплатната“ услуга с ограничен достъп се предлага неограничено, но на свободни цени, т.е. всеки може да получи и най-качествената услуга, стига сам да плати цената. У нас вече има паралелен пазар за здравни услуги – „на частно“ в лични кабинети, частни клиники, пък и срещу заплащане (доплащане) в брой в същите институции, където се предлагат и „безплатните“ здравни грижи. Купонът винаги ражда корупция. Дефицитът винаги сваля качеството на предлаганата услуга. Накрая всеки може да потърси здравна помощ в чужбина, стига да може да си я плати по пазарни цени. В централизиран етатистки модел като нашия
икономическият интерес е изроден
В пазарната сделка се сблъскват противоположни интереси на производителя и потребителя, балансът между тях определя цената и количеството на обмена. В етатистката система на „безплатно“ разпределение икономическите интереси на производителя и на потребителя съвпадат. И докторът, и пациентът имат интерес към максимално скъпа здравна услуга, без значение нужна ли е тя. Защото друг плаща. Интересът да се харчи за здраве е общонароден, срещу него се противопоставя единствено наложената от държавата система за ограничения. Когато търсенето клони към безкрайност, предлагането клони към мизерия.
Липсващото дъно на Здравната каца
е икономическият интерес на потребителя, рационалният избор на онзи, който ползва здравната услуга. Самият пациент трябва да има правото да избира и да е реален носител на задължението да плати. Това е единственият досега ефективен способ за балансиране на производството и потреблението, на търсенето и прадлагането на дефицитни блага, стоки и услуги. Осигурителните системи не са нищо повече от инструмент за преразпределение на риска между потребителите. Те не могат да компенсират интереса на потребителя да ограничи консумацията на блага, ако няма
икономическата принуда да плати
В теорията на застраховането това отдавна е разбрано и решение е открито. Казва се франшиза, франчайз или самоучастие на осигурения. Идеята е самият осигуряван да плати сериозна част от цената на всяка ползвана услуга, за която плаща осигурителят. „Сериозна част“ значи толкова, че да възпре потребителя от нерационално търсене. Примерно 1/4 или 1/3 от реалната цена. Толкова, че да предизвиква болка в джоба. Модели на франчайз много. За българската здравноосигурителната система най-подходяща изглежда системата на самоучастие при първия разход, т.е. при всеки осигурителен случай (за всеки отделен достъп до здравната система) осигуреният плаща сам първите примерно 100 или 200 лева от цената. Осигурителят плаща горницата.
Въведете реално самоучастие на пациента
да видите как само за месеци ще секнат злоупотребите със Здравната каца. Преди дни чухме, че техническите системи за контрол на достъпа (сканиране на личната карта на всеки приет пациент), макар скъпо платени, едва внедрени, и вече са пробити (приемат копия от лични карти за истински). И най-сложната, и най-скъпата техника ще бъде заобиколена. Най-твърдият контрол ще бъде някак излъган. Само ако потребителят сам трябва да плати значителна сума всеки път щом почне лечение, измамите ще секнат – не докрай, но драстично. За да точи Здравната каца за фиктивни услуги, медицинският измамник ще трябва да внесе от джоба си първоначалните вноски на фиктивните пациенти. Това има смисъл само при ограничен брой скъпи услуги. Само 100 лв. прагова вноска за достъп сигурно ще елиминира над 50% от измамите. Ако вноската стане 200 лв., ще изчезнат може би 60-70% от фантомите. И т.н. в намаляваща прогресия.
Въпрос на сметка
е как да се приложи моделът на самоучастие в заплащането на здравните грижи. Познати са всички контрааргументи: „откъде ще вземе бедният българин парите за 20-30% от здравните грижи?“, „пенсионери ще мрат без пари да платят първата вноска за лечение“ и пр. Има ясни и прости отговори на тези въпроси. Очевидно е главното: франчайзът пести пари на държавата: първо, със сумата на вноските, платени от пациентите, намалява сумата, която държавата плаща за здраве. Второ: падат рязко сумите, източвани от Здравната каца. 100 лв. вноска пести над 200 лв. държавен разход. Със спестените пари държавата да вдигне пенсиите – ето парите за първите вноски на пенсионерите. Могат да се намалят наполовина вноските на пациенти над 70 г., да се освободят от вноски надживелите 80 г. Накрая: самоучастието може да се застрахова. Решения има, няма решимост. Смелост за реформи имат само малцината със знания и опит, уверени, че са прави и ще успеят, даже ако 96% от нацията реват от страх. И пълните невежи са самоуверени, „не ведя [и]бо, што творят“ (Лука 23:34).
