Дигиталното общество дава огромни възможности за хората с талант и умения

Интервю с д-р Божидар Данев, изпълнителен председател на Българска стопанска камара, член на Настоятелството на НБУ

Във връзка с дисертационния труд на Мария Йосифова Тумбева, докторант към Департамент „Администрация и управление“, НБУ.

Тема на труда: Управление и развитие на талантите в организацията

Мария Тумбева: Моята тема е свързана с управление и развитие на талантите в организацията, талантите са, както знаете, трудно откриваеми за самата организация и ми се иска в труда си да включа Вашето мнение по темата. Какво Вие разбирате под „талант“ и как сте откривали талантите от гледна точка на Вашия опит?

д-р Божидар Данев:  Всеобхватен въпрос. Самата дума „талант“ показва, че това е преди всичко генетично богатство, което след това може да се развива. Талантът или го има, или го няма. Както от не всеки човек става пианист или художник, така и от не всеки човек става мениджър или предприемач. Независимо от опитите да се възпитават предприемачи чрез многото програми за квалификация, резултатите са почти винаги разочароващи. Да, може, но те ще бъдат от посредствените музиканти, посредствените художници. Когато отсъства талантът, резултатът е нереализирани предприемачи. Много е важно в една институция, в една организация да се идентифицират талантите на хората за какво са подходящи. Тъй като винаги разглеждам тази проблематика през призмата на структурата на Стопанската камара, например, не на всеки човек бих възложил да води международните отношения,. Този човек трябва да има чара да осъществява непринудено контакти, да може да омайва събеседниците си и да бъде пробивен същевременно. Като зад тази пробивност прозира доста сериозна разсъдливост. Докато човек, който примерно работи в икономическите направления, той трябва да има аналитичен ум, за да може да прави анализи и на основата на тези анализи да генерира изводи. Така че не бихме могли да говорим за особени таланти, ние говорим за качества, умения и компетентности. Тоест талантът е нещо много по-голямо. Това е по-скоро е свързано с индивидуалните качества, възможности и способности, но не и талант. Талантът е нещо, което те отличава, отделя те съществено от масата хора. Не казвам, че е гениалност. Твърде ограничен брой хора имат ясно изразени таланти, които би трябвало да се развиват. Естествено, зад всеки талант седи много труд и се иска много култура. Твърдя, че няма човек, който да просперира в живота с труда си в едно добре уредено общество, ако не си е развил таланта или уменията и компетентностите. Друг е въпросът, ако обществото е деформирано и допуска неговият талант да се изразява в умението да се върти близо до ръководителите на държавата. В съвременното общество с навлизането на дигитализацията се откриват безкрайни възможности. Хората, които се възпитават, обучават, преквалифицират, могат да ползват индивидуални програми, така съставени, че да могат да се развият техните индивидуални таланти или качества.. Подобно решение трудно може да бъде решение в така наречената общообразователна система. Индивидуалните програми дават възможност за развитие на отделните таланти. И забележете практиката, която е в момента в нашата страна, че много от хората завършват образование, което им създава само база за надграждане.

Мария Тумбева: Другият ми въпрос е свързан с това дали компаниите са подготвени да развиват успешните си хора или в момента това е по-скоро един инстинкт?

д-р Божидар Данев: Много е генерален въпросът, който задавате. 90% са малки и средни предприятия в нашата икономика. Няма широко поле за действие, за кариерно развитие. Да, големите компании имат съответните стимули, кариерно развитие, обучение, за да развиват уменията, компетентностите, дори да откриват таланта. Тепърва правим първи стъпки на изграждане на култура, подходяща за пазарно ориентирана икономика. Черпим от опита и от културата на големите компании. Това са големите чуждестранни компании преди всичко, които успяват да развият качествата на техните служители. Самият факт, че много голяма част от българите, работили у нас, започват да заемат ръководни места в самите тези чуждестранни компании извън България, от това става ясно, че те са оценени като таланти или хора с качества за съответната дейност. Това са хора с определен потенциал, който може да бъде капитализиран. За съжаление, много голяма част от българския малък бизнес е на ръба на съществуването си, на ръба на оцеляването и той няма нито сили, нито възможности, нито средства за подобно развитие, за което Вие говорите. Това развитие на уменията, компетентностите, дори на таланта, може да се случи само в големите компании. В малките това е почти невъзможно, с голямото изключение – иновативните фирми. Такива иновативни фирми в България са пренебрежимо малко на брой.

Мария Тумбева: На първо място Вие подхождате с усет към хората и усещате ако някой би имал талант да се развие или следите неговия път, какво е било неговото развитие?

д-р Божидар Данев: Ще ви кажа, аз вярвам в химията между личностите. Може би годините опит са ме накарали да вярвам в тази химия. Това не означава, че не мога да си променя мнението и не мога да предприема други решения. Този, който има шанса да расте в друг сектор, да се опитам да го стимулирам да работи в тази област. Предполагам, че Вие знаете, че във всяка институция има хора, които са мотора на институцията, които теглят, които работят. Останалите живеят около тях. И за голямо съжаление, често ръководителят товари именно тези хора, а другите ги пренебрегва и дори забравя, което е лош управленски подход. Това е животът, така е навсякъде. Обикновено хората, които могат да работят качествено и отговорно, се товарят най-много. Така че сложни са човешките отношения. Достатъчно директен съм с хората, с които не мога да работя или с които трудно работя. Нещо, което смятам, че е привилегия тук, в Стопанска камара, е това, че съм делегирал права на моите заместници те да си избират сътрудниците. Моето право е да си избирам заместниците. Мога, разбира се, косвено да влияя и как да оценявам един или друг колега. Важното е, че човек не трябва да се опитва да бъде пряк ръководител на всички в съответната институция, предприятие и т.н. Затова трябва да се делегират права. За съжаление, създадохме икономика, която не почива на този принцип. Ще Ви дам един политически пример. Обезличихме държавните институции, защото всички приеха, че Бойко Борисов взима почти всички решения. Не е възможно една личност, независимо от нейния капацитет и работоспособност, да решава всичко. Да, той решава проблеми, не искам да влизам в конкретни примери, но от пускане на болнично оборудване до спиране на освобождаването на метачките на аерогарата, от отпускане на средства за изграждане на спортни зали до безплатно саниране на панелни жилища. Примерите са десетки, стотици. Тоест човек трябва да има смелостта, бих казал управленската култура, да делегира права. Много е съществено все пак да се следи развитието на света. Централизираните структури винаги са свързани с опасности. Тази опасност расте, когато на върха на пирамидата стои лице, което се товари с всички отговорности, защото взимането на решения е отговорност. Друг пример – бюджет, който е свръхцентрализиран. Кметовете са принудени да се съобразяват с тези, които разпределят средствата. Съответно – с този, който управлява, който взема решения за управление на средствата в страната. Фактически, това означава, че те нямат свобода да вземат решения. Защото финансовата независимост е част от свободата, а без свобода няма демокрация. Тоест ние трудно може да се възприемаме като демократична държава, преди да имаме финансова свобода.

Мария Тумбева: След последната конференция в Нов български университет Вие изнесохте доклад, където казвате, че след 5-10 години ще изчезнат много от настоящите професии, следователно – ще има други хора, които ще бъдат разположени в пространството, ако мога да изкажа така?

д-р Божидар Данев: С други качества хора, да.

Мария Тумбева: Как ще управляваме тогава тези хора?

д-р Божидар Данев: Защо да не ги управляваме? Аз тогава и в моята лекция го казах – в САЩ 43 на сто от хората нямат трудови договори. Искам да подчертая, че в цифровото общество хората имат условията сами да се развиват, ако имат таланти, ако имат качества. Защото светът е вече много различен. Силно зависим от комуникациите. Комуникациите създават неограничени възможности, нова етика, нов морал, социално общуване. Чрез комуникациите човек разкрива себе си и открива себе си. Постепенно забравя, че не е сам в това безгранично „web“-пространство.