България влиза от криза в криза заради управленско безсилие
Последните две кризи – газовата и транспортната не са първите, които страната преживя през годините на прехода. Защо според вас никой от управляващите не е взел адекватни мерки след преминаването на една или друга криза?
След 1990 г. България, като че ли непрекъснато е в кризи. Имаше петролна криза, зърнена криза, финансова, икономическа криза, суша, наводнения, криза с боклука, сега имаше газова и транспортна кризи. Имам чувство, че тези кризи вместо да намаляват, нарастват прогресивно. Единственото заключение, което може да направим, е че след всяка криза се вземат някакви пожарни мерки, казва се какво трябва да се направи и всичко остава дотук и се забравя. А най-мъдрите решения ни идват след като кризата е отминала вече. Това означава, че ние имаме криза в управлението. Става дума за всички управления, не само за сегашното, което говори за дефицит на мисленето в управленческата класа. Или казано по друг начин – съществува липса на стратегическо и системно мислене, за да могат да бъдат решавани проблемите навреме, защото мъдро решение означава не да изпадаш в криза, а да я избегнеш.
Сега ли е моментът да се вземат мъдри решения, за да не изпаднем в икономическа криза или поне да я усетим по-леко?
Да сега му е времето. Факторите за кризата са външни, но структурата на ръста на нашата икономика през последните 10-ина години е такъв, че обуславя възможността за подобна криза. Нашата икономика е силно чувствителна към международни сътресения.
Това означава ли, че тези, които смятат, че няма да бъдем силно засегнати от кризата, грешат?
Нашето виждане е, че вече сме засегнати от кризата. Така например при банковия сектор, за който смятаме, че е доста стабилен, тъй като е минал веднъж през банкова криза и като че ли си е създал имунитет от подобни явления, въпреки всичко и тъй като е част от световна финансова система, се забелязва рязко изменение на параметрите, с които работи. Рязко се увеличиха лихвените проценти по депозитите и оттам кредитният ресурс. Значително спадна кредитната активност на банките, което предопределя едно бъдещо икономическо сътресение, тъй като няма свеж ресурс както за оборотни средства, така и за инвестиционни средства. Редица инвестиционни проекти бяха блокирани поради липса на финансов ресурс. Има някои определени явления в банковата ни система. Независимо, че има добра нормална печалба, забелязваме, че се променят условията на договорите към бизнеса, което не говори в никакъв случай за здравословна финансова и икономическа среда. В редица отрасли вече има първите сътресения вследствие на кризата – намаляване на поръчките и то не с проценти, а с един-два пъти, сриване на цените в някои сектори на икономиката – в навлото в областта на морския транспорт цената е паднала от 7 до 13 пъти, цената на черните метали е паднала средно 50- 55 %, цената на някои цветни метали е паднала 70%. Голяма част от цената на петролните продукти падна от 147 долара на барел до 41 долара в момента в зависимост дали е бренд или руски петрол. И всичко това се отразява върху българската икономика и не може да не окаже влияние върху други макроикономически параметри и оттам върху общия статус на икономиката – инфлация, безработица, структура на БВП, ръст на БВП. Ние, като бизнес организация очакваме, че 2009 г. ще е година, в която България ще се потопява в тази икономическа криза. Затова сега е моментът да се вземат мерки, за да се намали нейното отражение.
Подходящи ли са мерките, които управляващите предложиха в програмата си или имате и други предложения?
Много от мерките, които управляващите предлагат в програмата си, са добре известни в икономиката. Ние многократно предлагахме за какво да бъде изразходван бюджетният излишък с оглед на едно меко приземяване на строителния отрасъл като един от основните мотори на икономиката през последните години, да бъдат насочени средства към публични инвестиции, за да може строителният отрасъл да изтегли по линията на технологичните връзки и другите отрасли като металургия, стъкларска промишленост, мебелна промишленост и т.н. В програмата е отделено добро място на строителния отрасъл. Първите мерки обаче правителство взе като че ли по рефлекс и те довеждат до едно определено смущение във финансовата ни система. Става дума за увеличените гаранции по депозитите на населението до 100 хил. лв. по рефлекс на мерките, които взе ЕС. Тези гаранции на практика минимизираха риска на банките и това беше една от причините да се вдигат лихвите по депозитите, които достигнаха вече около 9,75 – 11 %. И поради понижената ликвидност на банковата ни система, тъй като голяма част от чуждестранните банки–майки си изтеглиха финансовите ресурси, които бяха наводнили страната, изведнъж се оказа, че българските банки започнаха да набират собствен ресурс, да подобряват своята ликвидност като привличат с високи лихвени проценти финансов ресурс от населението. В резултат рязко поскъпна кредитът. Държавата направи това обезпечение, тези гаранции по депозитите без никакви допълнителни условия за банковата система. Националната банка освободи част от минималните резерви на банките, за да може да бъде предоставен кредитен ресурс отново без никакви условия към банковата система. Нещо повече. Ние забелязваме една сериозна деформация. Миналата седмица националната банка намали и основният лихвен процент. Новите договори на банките са променени, за да използват господстващото си положение и да притискат бизнеса. Вече не се говори за две компоненти на лихвата – евролибора плюс някаква добавка, отчитаща риска на българската икономика, а сега болшинството от договорите включват цената на привлечения ресурс плюс някаква добавка за риск. И тук няма място вече основният лихвен процент, който определя банката. Напротив, минимизирането на основния лихвен процент допринася за това, че се намаляват неустойките, когато не се плащат определени задължения, което води до нарастване на взаимните задължения между фирмите. Така че самата финансова система започва да изисква преди падежа на средства, които са отпуснати за корпорации, погасяване на заемите предварително. Това говори за една латентна възможност за възникване на ликвидни проблеми в банковата ни система, които не могат да не дадат отражение и върху бизнес средата, бизнес климата и българската икономика.
Какви са очакванията ви за предстоящите отражения на кризата?
Проблемите, които има българската икономика вече не могат да не рефлектират и върху банковата система и обратно. А проблемите сега са поради срива на цените и поради търсените количества на международните пазари. Аз често давам един елементарен пример: ако България условно е изнасяла 100 хил. тона метал в 2007 г. по 200 долара за тон, това прави 20 млн. долара. Сега търсенето на пазара е паднало със 70% и тя ще изнесе 30 хил. тона метал вместо 100 хил. т., но вече по 100 долара цената, което означава 7 пъти по-малко оборот. И тъй като в основата на търговския дебаланс и дефицита по текущата сметка стои износът, нека разгледаме основните структуроопределящи продукти, които формират нашия износ. Най-голям е реекспортът на петролни продукти, при които цената е паднала от 147 долара на барел до 41 долара, и оттам – съответните деривати и микс, който изнасяме. Следващи са черни и цветни метали, където също има срив на цени и търсене. Сведенията, които идват от текстилната промишленост и конфекцията са, че в момента има само 30 на сто договорно натоварване. И добавяме спад на търсене в мебелната промишленост и всички отрасли на българската икономика.
Ние очакваме в резултат на всичко това един сериозен търговски дефицит, който ще удари дефицита по текущата сметка. Още повече, че поради спада на общата инвестиционна активност в страната, притокът на чуждестранни инвестиции ще бъде силно нарушен и това ще е още един удар върху дефицита по текущата сметка. Всичко това предопределя факта, че голяма част от предприятията ще преминат към освобождаване на персонал, но ние препоръчваме да не бъде освобождавана квалифицирана работна ръка. Ще имаме допълнително социални проблеми в икономиката и прогнозираме нарастване на престъпността, което вече започна.
Това, което предложихме, е при вземаните от националната банка мерки да се намери решение господстващото положение на банките да не се използва, да бъдат променяни свободно лихвените проценти, да се иска изискуемост на банките, т. е. договорите на банките да отговарят на определена етика. Да има етичен кодекс на банките и да се намери подходящ механизъм може би въз основа на асоциирането на банките. Тази конкуренция, която се получава да не се отразява в икономиката. Става дума за надпреварата при вдигане на лихвите по депозитите, непрекъснатата промяна на условията към бизнеса. Да бъде намерен начин те да бъдат омекотени, което може да стане въз основата на етичен кодекс, но и с помощта на Комисията по конкуренцията.
Очакваме още рязко понижаване на активността на българската икономика и дори нулев ръст. Оптимистичните виждания, че ще се запази ръст на икономиката от 4,7 съгласно приетия бюджет смятаме, че са безпочвени. Държавата май започна да разбира тези неща, защото новите прогнози са за средногодишна безработица от 7,5%, което означава, че в края на годината тя ще е двуцифрено число. В момента управляващите спасяват пожарните ситуации като газовата и транспортната кризи. Някои биха могли да бъдат прогнозирани, а за другите, каквато беше транспортната, трябваше да има активност от страна на правителството, но такава на практика нямаше. Външният министър беше в Япония, транспортният не отиде в Атина. Кой ще зададе въпроса защо блокираха нашата граница и, след като има механизмите на ЕС, защо се допуска подобно нещо? Или къде е министърът по европейските въпроси? Нямаше срещи на транспортния министър, нито на министър-председателя, нито пък външният министър отиде в Брюксел.
А при газовата криза имаше поне 9 начина тя да бъде избегната за мъдрите системни политики. Оказа се, че България може да бъде свързана с газопровода на Румъния, може да е свързана с Гърция, Турция, може да се разшири газохранилището в Чирен, да се направи това на Галата. Никой не е мислил дори по този проблем. Ами да вземем по-старата зърнена криза? Тя защо изобщо възникна за една страна, която е износител на зърно? След това имаше суша, прие се програма за избягването й, но какво се направи? Имаше наводнения, а сега почистени ли са всички реки и канавки? Отминават криза след криза и всички намерения се изтриват. И се втурваме да решаваме пожарно друга криза. Това означава, че е налице дефицит в системното мислене и управленската култура. Има един нов феномен в България. През последните 20 години, когато една политическа сила или коалиция е управлявала, обикновено в края на управлението падаше нейният рейтинг, а се качваше рейтингът на опозицията. Сега и на опозицията, и на управляващите спада рейтингът. Това е страшно опасно, защото е оценка за политическия елит и липсата на алтернатива в решението на генералния проблем – кризата в управлението на страната.
Смятате ли, че вносът на чужди експерти би помогнал на управлението на страната?
България е постигала успехи, когато е следвала чужди препоръки. Финансовата стабилизация например стартира по препоръките на МВФ с въвеждане на валутния борд. Да се надяваме, че бележките на ЕС ще доведат до подобни резултати, защото постепенно ни се намаляват степените на свобода за управление , т.е. степените на свобода на действие върху един несистемно ориентиран политически елит. Т.е. колкото е повече натискът от ЕС, толкова по-добре. И ние на практика косвено внасяме управление с изпълнението на напътствията на ЕС . А дали ще направим регентско правителство, тепърва предстои да видим.
