Станахме държава на колцентрове и молове

Падането на успелите се превърна в политическото зрелище. Около Месията остават угодниците, непокорните ги изхвърлят, казва Божидар Данев. Приоритет номер 1 на правителството в оставащите 6 месеца от мандата му ще е борбата с безработицата, обяви финансовият министър Симеон Дянков. Има ли условия през тази година да се увеличи заетостта в страната и какво трябва да се направи за това, попитаха изпълнителният председател на БСК Божидар Данев от вестник „Стандарт“.

– Господин Данев, какво трябва да се направи, за да се намали безработицата?

– Докато не започнат да растат инвестициите, не може да се очаква да се повиши заетостта. Имам предвид качествени инвестиции, които създават устойчиви работни места и се основават на знанията на човешкия ресурс. А не такива, които са на базата на привилегии.Години наред държавата стимулира инвеститори в трудоемки производства или услуги, с които се засмукват специалисти от другите сектори на икономиката. Превърнахме се в държава на колцентровете и моловете. Тази луда политика продължава – създават се привилегии за тези, които разкриват много на брой работни места в производства с ниска добавена стойност. Затова доходите в страната ни са ниски. Според новия Закон за инвестиции, ако някой пожелае да инвестира в производство на велосипеди, например, което е една трудоемка дейност, той ще засмуче специалисти от други български предприятия с добра позиция в световната търговия, защото няма да плаща осигуровки и така ще може да дава по-високи заплати. Ако обаче един инвеститор направи напълно автоматизиран завод, което е огромно капиталовложение, и разкрие 10 работни места за инженери, няма да получи никаква привилегия. Подобна политика е търсене на бързо решение на гигантския проблем, който излиза пред властта – безработицата и закриването на работни места, за сметка на дългосрочното развитие на страната. В същото време държавата наблюдава безучастно износа на добавена стойност и закриването на всички наукоемки дейности в страната – развойната, инженеринговата, проектирането. Те се изнасят изцяло навън. Някой правил ли е сметка къде в приватизираните предприятия е прекратена развойната, търговската дейност, проектирането? У нас е оставена само тази част от дейностите, които са с най-ниска добавена стойност. И тази тенденция се задълбочава.

– Спадът в заетостта и оттам – обедняването на хората, не е само проблем на България. Последният доклад на Еврокомисията показва, че това е проблем  номер 1 и в целия ЕС.

– Проблемът у нас е, че трябва да създадем работни места за хора с лошо или с неподходящо образование. Защото 22 години замърсявахме трудовия пазар чрез неадекватна образователна система и с неглижиране на проблема с нискограмотното население. Строителният бум обхващаше тази работна ръка с ниска квалификация, но това време отмина и сега са нужни нов тип мерки. Трябва да търсим къде икономиката има потенциал да обхване тази нискоквалифицирана работна ръка. Такъв сектор е селското стопанство, където впрочем вече също изискванията към човешките ресурси нарастват. Там драматично е паднало производството в подсектори, в които сме били водещи износители – зеленчукопроизводство, овощарство, скотовъдство, биоземеделие. В момента над 85% от храните у нас са от внос. И този дял е нараснал с 12 пункта през последните три години. Там обаче трябва да се привлекат инженерите, които да организират управлението. Така както зърнопроизводителите организираха зърнопроизводството.

– Откъде може да се очакват инвестициите, които да доведат до по-голяма заетост?

– Отвсякъде! Парите са мобилни. Първо трябва да видим ефективно ли се разходват нашите бюджетни средства, предназначени за инвестиции. Да вземем и факта, че имаме 34 млрд. лв. спестявания. Защо те не се влагат, а стоят в банките? Защото няма сигурност за инвестициите. Ние сме рискова страна. Тук огромна е ролята на управлението за промяна на оценката на риска. Нормативната среда е нестабилна, има възможност за търговия с влияние, а срещу предприемача и работодателя непрекъснато се създават настроения, че той е мошеник, измамник и т.н. Падението на успелите хора е най-голямото удоволствие за останалите. Това е част от зрелището. И то се подклажда от политиците. С катаджийски подходи искаме да управляваме икономиката – колкото може повече санкции и дори затвор за укрити осигуровки. Непрекъснато се мъчим да произвеждаме престъпници.

– Какво предлагате, за да се подобри бързо бизнес средата?

– Преди всичко необходима е нормативна стабилност. Не може държавата да променя непрекъснато законодателството. Ще дойде ли вече инвеститор в соларните централи например? Трябва да се въведе парламентарен борд – да не се променят закони, които не се изискват от европейското законодателство. У нас непрекъснатите промени в законите не почиват на принципи, а в тях се целеполагат интереси. Другото наше предложение, което непрекъснато повтаряме, е да се въведе най-после електронното правителство. Да се поръча на външен изпълнител да го направи „до ключ“, вместо да чакаме с години. Например можем да поканим хората, изградили естонското електронно правителство. Това веднага ще доведе до минимизиране на корупцията и оптимизиране на състава на администрацията, оттам – на административните разходи и такси.

– Защо толкова време се отлага това електронно правителство?– Защото политиците ни са безпомощни да решат редица проблеми и прехвърлят отговорността върху бизнеса и населението. Да вземем например Закона за управление на отпадъците. Понеже държавата е безпомощна да реши проблема с разделното събиране, прехвърля тази отговорност на икономиката и цялото общество. Въпреки че има примера на 26 европейски страни, които са решили проблема. Или пък защо трябва да се провежда референдум за ядрената енергетика, вместо политиците да вземат решение? Нямат доблест и знания, изглежда, и затова прехвърлят отговорността на народа. В същото време се заемат с неща, които не са тяхна работа. Министър Найденов се опитва да регулира цените на храните, премиерът укротява пазара на горивата, взимат се решения за инвестиции или за спиране на инвестиции и т.н. Държавата трябва да се оттегли от търговските операции. Тя трябва да провежда политики, да създава условия, а не да се държи като търговски субект. Стигнахме дотам премиерът да решава проблемите в Кърджали, да плаща заплати, да дава пари за спорта. В обкръжението на Месията всички стават угодници, а непокорните се изхвърлят отвъд властта.

– Казвате, че има страх да се инвестира у нас. Не е ли важна за инвеститорите финансовата стабилност на страната, с която толкова се гордее управлението на ГЕРБ?

– Тази фискална стабилност е нещо много положително, но в никакъв случай не трябва да става самоцел за сметка на забавени плащания или плащания с дисконт, рестрикции и санкции по бизнеса. Това води основно до съкращаване на работни места. Негативите на икономическата криза у нас бяха прехвърлени върху бизнеса и населението. Индикатор за това е фактът, че България е страната с най-нисък държавен дълг в Европа – 17% от БВП, а в същото време има висок корпоративен дълг от 250% спрямо БВП. Подобни дисбаланси няма в нито една европейска страна, а това спира икономическия растеж и блокира инвестиционната активност.