Страх срещу разум

Лидери на двете национално представителни синдикални организации непрекъснато бълват в общественото пространство икономически недомислици.

Едно от последните им прозрения е, че българската икономика през 2016 г. е реализирала над 24 млрд. лв. счетоводна печалба, над 20 млрд. лв. данъчна печалба.

Сталинистката подплата на техните предложения е работодателите да отделят 10%, т.е. 2 млрд. лв. от печалбата и да ги раздават ежемесечно за увеличения на заплатите на заетите в икономиката.

Малко статистика:

• Данъчно задължени в страната са 318 903 предприятия. От тях на счетоводна печалба са 223 619 (дял 71,3%), а на счетоводна загуба – 91 526 (дял 28,7%).
• С най-голям дял (13,74%) в общата счетоводна печалба са финансовите и застрахователните предприятия, преработващата промишленост (20,08%) и търговията (20,01%) – сектори на икономиката със средна заплата над 1300 лв.

Синдикалният замисъл ежемесечно да се изземва 10% от печалбата на печелившите предприятия (може би отново с административен акт) и да се разпределят (неясно как), така че да увеличи заплащането на заетите, може да кандидатства за Нобелова награда за икономика на малинките[1].

При около 20 млрд. лв. обем на заплатите на заетите в частния сектор 2 млрд. лв., заделени от печалбата за увеличение на заплатите, това означава допълнително 10% увеличение. Ръст, който се постига през последните няколко години без изземване и преразпределение.

Може би замисълът на синдикатите е това увеличение да бъде насочено основно към тяхната преобладаваща членска маса в губещите предприятия и обществения сектор.

Допълнителният Сталинистки бисер в огърлицата на икономическите синдикални недомислици  е на всички заети в икономиката да се увеличи заплатата със 100 лв. поравно, без да се посочва източникът на средствата.

Синдикалните прозрения са част от твърдо отстояваните, дълбоко противоречиви практики, приети от българските политици, които нямат аналог в Европа.

Под натиска на българските синдикати се разширява практиката за

• административно изменение на минималната работна заплата (МРЗ),
• административно изменение на минималните осигурителни прагове,
• административно изменение на минималната пенсия,
• административно изменение на заплатите според прослужените години

и т.н., и т.н.

Тези политико-икономически стъпки разрушиха адекватната структура на заплащането в страната и ценностната система на нацията.

В момента неграмотни, полуграмотни или хора с начално образование по административно разпореждане получават заплащане, равно на това на хора с висше и средно-специално образование – млади научни работници, млади лекари, библиотечни служители, социални работници и др.

Бюджетно финансираните системи от болници, БАН, ССА до ж.п. инфраструктура, изпадат в сериозни дефицити.

Административните решения за промяна на минималната работна заплата, минималния осигурителен доход и т.н. не са довели до съответните промени в бюджетите на бюджетно финансираните институции и организации.

Независимо от препоръките на Европейската комисия, Световната банка, Международния валутен фонд, тази икономически порочна практика се разширява.

България се превръща в социално-икономически анклав в Европа.

Драги синдикалисти,

Какви са Ви аргументите за налагане на практики, които са далеч от европейско приетите?

Любопитно е, че нито Валери Симеонов, нито Владислав Горанов, нито Бисер Петков досега не са излезли с аргументи за социалния и икономически смисъл на въведената порочна практика или лични позиции за административното определяне на заплащането, в т.ч. осигуряването.

Благодарение на  подобна политика за периода 2008-2015 г. са „изчезнали“ от икономическата карта на България 92 големи предприятия, 887 средни и 2488 малки предприятия. Синдикатите косвено стават ликвидатори на малкия и средния бизнес, ликвидатори на българската наука, тласкат коректния бизнес с псевдо икономически административни мерки към сивия сектор.

Скрити зад неясни политически мотиви в действителност, синдикатите и политиците нанасят тежки икономически рани в тялото на крехката ни икономика, отдалечават ни от Европа. Маргинализацията на икономиката ни носи със себе си синдикален аромат.

Господа политици,

Не позволявайте гласът на разума да бъде заглушен от гласа на страха!

Благодарим Ви, социални партньори!

[1] По аналогия на анти „Оскар“ наградите „Златна малинка„