Липсват хоризонталните връзки между министерствата по въпроса за заетостта
Кръглата маса, която организира през изминалата седмица Министерството на труда, означава ли, че вече има условия за по-ефективен диалог между работодателските организации и правителството по проблема със заетостта?
– В последните няколко месеца бяха направени сериозни стъпки в осъществяването на диалог между работодателските организации и правителството в лицето на Министерството на труда. За мен новият Закон за заетостта и промененият Закон за корпоративното подоходно облагане са действително добри закони. Измененията в ЗКПО са в посока за увеличаване на заетостта и заинтересуване на работодателите да откриват работни места. Кръглата маса, в която участвахме, като че ли започна да разглежда проблема в неговата цялостна системна връзка с другото законодателство, а не само от позициите на законодателство, което влияе пряко на активните мерки на правителството в откриването на нови работни места. Ще изразя мое лично становище – има необвързаност между политиката на Министерството на труда и политиката на другите министерства. Представете си басейн, който се пълни от един източник, но в него се образуват пробойни – това е, образно представено, ситуацията с проблема безработица. Министерството на труда създава условия за повишена заетост, докато другите министерства в това направление провеждат деструктивна политика.
Какво по-точно имате предвид, като говорите за пробойни и деструктивна политика на останалите министерства?
– Липсват хоризонталните връзки между министерствата. Не може едно министерство да внася решение или ПМС, без да има оценка как то ще рефлектира върху безработицата. Първата сериозна пробойна е свързана с предстоящите сериозни структурни изменения в икономиката, в армията и в обществения сектор. Приватизацията на БТК ще доведе в първите години почти до 50% намаление на заетостта, а там са заети 25 000 души. Подобни резултати могат да се очакват и при приватизацията на “Булгартабак холдинг”, както и на други структуроопределящи отрасли. На практика тези промени са здравословни за българската икономика, но не са полезни от гледна точка на заетостта. Не се спирам на текущите процеси по несъстоятелност, които вървят в момента. Ние всъщност имаме голямо количество де факто, но не и де юре безработни в редица големи губещи предприятия. Очаква се армията да бъде съкратена, което означава, че около 12 000 души ще излязат на пазара на труда. Големият проблем обаче са новите пробойни в резултат на някои подзаконови актове. Сериозен удар върху заетостта в икономиката ще бъде ПМС №1 от тази година за увеличаване дивидента от държавните предприятия към държавата от 25% на 80%. Това означава, че 2.89 пъти се увеличава изземването от държавния сектор. Не искам да разглеждам проблема от гледна точка на това, че на практика се касае за декапитализация, някои го наричат източване на дружествата. Надявам се, че не е продиктувано от бъдещата им приватизация. Интерес представлява влиянието на този документ върху заетостта. Тази разпоредба означава блокиране на инвестиционните процеси в тези сектори. Тоест първият ефект е в самия сектор и специалистите, които са ангажирани с инвестиционния процес. Всички предприятия по линията на технологичните връзки, които са обвързани с тази инвестиция, също ще трябва да намалят работните си места. Очертава се тази година над 800 млн. да бъдат иззети от държавния сектор по линията на този дивидент. От една страна, говорим, че намаляваме данъка от 20% на 15% на големите предприятия, а от друга страна, увеличаваме от 25% на 80% дивидента и по този начин се предопределя стагнирането на съответните отрасли на икономиката. Следваща пробойна е рязкото намаляване на държавното участие в инвестициите в пътното строителство. Това води до намаление на заетите в строителния отрасъл, без да анулираме другите косвени ефекти, намаление потреблението на строителни материали, транспорт и други, намалени обемите на фирмите, които обслужват строителството. Това също ще доведе до латентна безработица. Деструктивната роля на нормативните актове върху заетостта се проявява и в друг сектор на икономиката с решаващ принос за платежния баланс на страната и текущата валутна сметка – туризма. Тази година за туризма се въведе 7 на сто данък добавена стойност и това беше добро решение на парламента. Но сега разбираме, че това решение се разпростира само за туроператорите, които набират една малка част от туристическия поток. Основният поток се договаря директно от хотелите, а хотелите начисляват ДДС в пълния му размер от 20%. Това прави нашата туристическа индустрия по-слабо конкурентоспособна. Като добавите и разходите за лицензи за продаване на тютюневи изделия, лицензи за продаване на алкохол, увеличените патентни данъци за ресторантите, увеличените патентни данъци за фризьорски и други услуги, които са част от туристическото обслужване, се оказва, че разходите на хотелите се натоварват допълнително със значителни средства. Кумулативното действие на тези фактори може да превърне туристическия отрасъл в неефективен, това ще доведе до загуба на работни места, особено такива с временна заетост. Увеличаването на патентите също ще рефлектира негативно върху заетостта. Рязкото намаляване на приходите от мита при нараснал внос категорично показва, че има незаконен внос. Този внос е нелоялна конкуренция на българските производители и ще срине крехкото равновесие в редица фирми у нас. Това са явления, които безпокоят българските работодатели, защото обричат икономиката на дългосрочна стагнация.
Готови ли са работодателските организации да формират обща позиция по тези проблеми и по възможностите за намаляване на безработицата и да я защитават при разговорите с кабинета?
– Смятам, че ние дадохме първия пример, когато независимо от някои различия, които съществуват между отделните работодателски организации, излязохме с общ меморандум пред правителството, в който конвергирахме към ясно изразени констатации и с ясно изразена конструкция как трябва да бъдат решени нещата. На този етап чакаме отговора на кабинета, тъй като не получихме такъв на закуската, която имахме с министър-председателя и неговия икономически екип. Ако не получим отговор, ще направим съответните стъпки в медийното пространство, ще покажем нашите намерения, ще осветлим общото ни виждане в това направление. Смятам, че нещата, които ни обединяват, са основна платформа за взаимодействие.
Какво пречи на работодателите да увеличават работните места?
– Първата причина е, че инвестиционният климат в страната все още не е добър за разрастване на производството. Друг проблем са непрекъснато растящите задължения на работодателите. Социалните плащания, независимо че бяха намалени с три пункта, все още са твърде тежко бреме, особено в трудоемките отрасли, където България е конкурентоспособна. Има и друг много съществен проблем. Държавата направи стратегическа грешка, като копира законодателствата на развити страни и измести облагането на доходите към облагане на потреблението. Това допълнително стагнира и без това свития вътрешен пазар.
Започна подготовката на план по заетостта за 2003 г. Какво ще предложите към него?
– Планът за заетостта е добре балансиран. Той е качествено по-добър от предните години, много по-добре е финансиран. Но ако се върна към началото на разговора ни, тръбата, която пълни басейна, е малка, а пробойните се увеличават. В този смисъл ролята на плана за заетостта започва да става козметична. Факт е, че у нас липсва предприемачески дух поради огромните ограничения. Не искам да давам оценки, но ето – по линията на широко прокламираното микрокредитиране има раздадени 18 кредита.
Кодексът на труда, ако остане в този вид, създава рискове и може да спъне активните мерки. Какво трябва да се промени в този документ и може ли да се реши проблемът само с частични поправки?
– Тук имаме голямо различие с колегите, които твърдят, че кодексът не отговоря на европейското законодателство. Ние не споделяме това становище като стопанска камара. Кодексът на труда в основни линии се базира на европейското законодателство, дори в някои страни трудът на наемния работник е по-силно защитен, отколкото в България. Такива са Германия, Белгия и др. Има, разбира се, страни, в които законът е много по-либерален, в Ирландия например. Трябва да се търси балансът между либерализацията на пазара на труда и нормите в Кодекса на труда. Разбира се, в кодекса има някои записи, които имат наивен характер, които са наследени от социалистическото ни минало – например работодателят да плаща 6 работни заплати при пенсиониране, или да плаща класове за прослужено време, което е наследство от Сталиновия период. Фактически работодателя не го интересува колко време е работил някой, а го интересува каква работа ще свърши. Това са неща, които носят привкуса на държавно регулиране, и те трябва да бъдат изменени. Но за радикално променяне на Кодекса на труда все още не е време. Не трябва да забравяме, че едно по-дълбоко бъркане в посока сериозна либерализация на Кодекса на труда може да доведе до радикализиране на трудовите маси, което в никакъв случай няма да е полезно за развитието на пазарната икономика. То ще ни тласка по-скоро в левия спектър, отколкото в спектъра на едни модерни индустриални отношения.
