Мракобесно било на 15 г. да се работи, а на 13 да се ражда – не
С председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев разговаря Виктор Иванов
– Г-н Данев, защо БСК внесе своите 28 точки при вицепремиера Даниела Бобева, а не мина през тристранката?
Виж тук новите електронни издания в MediaMall – цени от 1,20 до 4,80 лева – вече и с SMS
– Тези 28 предложения за промени в трудовото законодателство са утвърдени от нашия управителен съвет преди година и оттогава са на сайта ни, много от тях и преди сме поставяли. Пакетът е изпращан до различни институции, включително до социалния министър и председателя на НСТС Зинаида Златанова с молба да бъде включен в дневния ред на тристранния съвет.
Виж тук новите електронни издания в MediaMall – цени от 1,20 до 4,80 лева – вече и с SMS
Ако някой внася предложения зад гърба на останалите партньори, това са синдикатите, които тихомълком прокараха увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари т.г., възстановяването на част от данъка върху доходите на физическите лица, наказателна отговорност само за работодателите при укриване или неплащане на осигуровки в проекта за нов НК.
– Идеите да се работи от 15-годишна възраст и да се премахне платеният годишен отпуск за жените по майчинство бяха оценени като мракобесни. Какво целите с тях?
– Обществото винаги реагира остро, когато работодателите имат някакви искания.
Българинът принципно недолюбва успелия, а когато той поиска нов регламент, веднага бива поставян в графа “изедник”, “робовладелец”, “мракобесник”. Какво мракобесно има в предложението да се разреши сключването на трудов договор с 15-годишни работници, при положение че има обществено съгласие за необходимостта от въвеждане на дуалното обучение? И защо аналогичното предложение на синдикатите за сваляне на прага за наемане на работници от 16 на 15 г. не беше обявено за мракобесие?!
Мракобесно ли е статистиката да отчита заетостта на хората във възрастова група 15-24 г., а трудовото ни законодателство практически да забранява подобна заетост? Да разбираме ли, че според обществото не е мракобесно 13-годишни да раждат, но е мракобесно на 15 да се работи?
Предвижда се наемането на младежите да става при специални изисквания за работното място, така че да не бъде застрашено по никакъв начин тяхното здраве. Подобна практика съществува от години в Германия, Швейцария, Австрия.
Коментатори и анализатори не си бяха направили труда да прочетат предложенията, а заключаваха на база вестникарски заглавия. Това често срещано явление вреди на качествената дискусия и води до подмяна на тезите, дори до подмяна на публичния дневен ред с маргинални проблеми.
Същите анализатори, които не спират да говорят, че има проблем с компетенциите на кадрите, с младежката заетост и пр., побързаха да нападнат предложението ни да отпадне 20-дневният годишен отпуск за времето, през което работничката е ползвала отпуск по майчинство. Тук изобщо не става въпрос за премахване или намаляване на отпуска по майчинство, за който и работодателят, и работничката са внасяли съответните осигуровки, а за това, че майката отсъства 2 г., след което работодателят и? дава още 2 месеца отпуск да си почине. Но тя не е полагала труд в предприятието, за да и? се полага отпуск за този период. Илюзия е, че това е само за сметка на работодателя, всъщност е за сметка на всички работници, вредно е и за самата млада жена, защото тези 26 месеца извън трудовата среда водят до нейната деквалификация и създават проблем с последващата и? адаптация на работното място.
Бяха изтъкнати аргументи, свързани с демографския проблем, който, видите ли, бил основен ангажимент на работодателите. Нека припомня, че работодателите плащат данъци, с приходите от които следва да се провежда държавната политика, включително в сферата на демографията. Крайно време е да започне да се прави разлика между социална политика и корпоративна социална отговорност.
Предложенията ни се оказаха пореден повод за агресия спрямо БСК. Нашата експертност и активност в публичния диалог провокират известна ревност у някои организации, представящи се се като основни говорители на българския бизнес, а всъщност проводници на конкретни корпоративни интереси.
– С какво един работодател ще бъде улеснен, ако има право да пусне финалния документ за уволнение по имейл?
– Колко години говорим за електронно правителство и изобщо за електронизиране на документацията? Хартиените документи гарантират ли в по-висока степен правата на работниците? Не става въпрос за хрумване на шефа да уволни или накаже служител, изпращайки му уведомление по имейл. Говорим за официално писмо, подписано с електронен подпис, след като преди това са спазени всички задължителни по закон процедури.
Такава практика вече съществува по отношение на връчването на покани от съда, а не съм срещал заглавие “Съдят ни по мейла”.
Електронният документооборот дава по-добра възможност за съхранение на архив, да не изреждам разходите за труд, хартия, ефектите върху околната среда.
– Какъв ще е финансовият ефект върху бизнеса, ако се реализират всичките ви 28 искания?
– Не всички предложения са насочени към оптимизиране на разходи. Част от тях целят повече гъвкавост и равнопоставеност на пазара на труда. Нашето трудово законодателство е прекалено рестриктивно към работодателите и твърде либерално спрямо работниците. Пропорцията трябва да се коригира, ако искаме да привличаме инвестиции и да създаваме повече и по-качествени работни места. Това ще е от полза преди всичко за хората на наемния труд -ефектът ще е увеличаване на заетостта, ръст в заплащането на труда, повишаване качеството на човешките ресурси и привличане на инвестиции.
Създаването на по-гъвкав пазар на труда ще принуди хората да участват в процеса на учене през целия живот, за да са конкурентоспособни, а оттам ще се повиши и конкурентоспособността на икономиката като цяло.
Неслучайно България е на последно място по БВП на глава от населението в ЕС и изостава драматично по редица показатели. У нас са в пъти по-малко работещите на гъвкаво работно време, заетите на срочен или на втори трудов договор, наетите чрез агенции за временна заетост, учещите през целия живот. Сред основните причини за това е крайно амортизираният Кодекс на труда.
– Не е ли по-добре да се направи чисто нов, вместо да се кърпи старият?
– БСК е последователна в тази си позиция. Кодексът е приет през 1986 г., философията му не отговаря на изискванията на пазарната икономика и съвременните европейски и международни норми. Част от опонентите ни обясняват, че контекстът бил неподходящ във връзка с предстоящите евроизбори. За мен е необяснимо обвързването на един чисто икономически проблем – регулирането на пазара на труда, с политически събития. По тази логика никога няма да модернизираме законодателството си.
– Защо сте против да се криминализира укриването на осигуровки?
– В последното ни двустранно споразумение със синдикатите се съгласихме да бъде криминализирано укриването на осигуровки – и от работодателя, и от служителя. В проекта на нов НК обаче се предвижда наказателна отговорност само за работодателите, при това не само за укриване, но и за неплащане на осигуровки. Т.е., ако по някаква причина работодателят е възпрепятстван да внесе навреме декларираните от самия него суми, подлежи на наказание, съпоставимо с това за държавна измяна, трафик на наркотици, трафик на хора и т.н.
Съществува и казус, при който 3-ма недоволни от работодателя си работници дават лъжливи показания срещу него и го пращат зад решетките за 2 до 6 г., а при особено тежки случаи – и до 8 години. За сравнение – наказанието за малтретиране на дете е до 3 г. условно!
Мислите ли, че ще решим проблемите на икономиката и обществото, като започнем активно да пращаме работодателите в затвора? Те са единственият виновник, а работникът е изцяло освободен от отговорност, при положение, че е фактически съучастник в укриването на осигуровки. От КНСБ обясниха, че целта била превенция. Защо тогава са против превантивното увеличение на санкциите за работници, причинили умишлени вреди на своя работодател?
– Имате ли все пак пресечна точка със синдикатите в преговорите по трудовото и осигурителното законодателство?
– В годините сме доказали, че можем да водим диалог, не виждам причина и сега да не стигнем до взаимно приемливи решения. Не е вярно, че сме поставили ултиматум, целящ прекратяване на 20-годишния социален мир в страната. Би било крайно наивно и недалновидно да мислим, че предложенията ни могат да станат факт без преговори със синдикатите. Точно толкова наивно и недалновидно е обаче да се смята, че без радикални реформа в сферата на трудовото и осигурителното законодателство можем да изградим модерна и просперираща икономика.
